— Това е мястото, дълбоко в сърцето на Майката на планините, Сиера Мадре, където пеперудите монарх идват от хилядолетия, последвали зова на боговете. Това е мястото, където жените от нашето семейство идват от поколения насам, за да отдадат почитта си. Ще повикам нашата майка, Есперанса, да се присъедини към нас.
Марипоса си пое дълбоко дъх, вдигна ръце в молитвен жест и започна да пее. Дъхът на момичето секна от чистотата на гласа й. Тя пееше песен, каквато Лус никога досега не беше чувала. Въпреки че разпозна езика на индианците пурепеча, не можеше да разбере странното съчетание на гласни и съгласни. И все пак на универсалния език на музиката Лус интуитивно знаеше, че майка й пее песен за жените. Докато Марипоса стоеше на ръба на пропастта, сладкият й глас пееше за любовта, за дълга, за разбитите сърца и за отдадеността. Песента пронизваше сърцето на дъщеря й с натрапчивата си мелодия, изпълваше душата й с неизговорените желания на целия женски род. Когато Марипоса свърши, Лус вдигна ръка към лицето си и с изненада откри, че по него се стичаха сълзи.
Марипоса се извърна към нея и като част от някаква церемония взе ръката на Лус и я стисна силно в своята.
— Дъще моя, молих се да бъдеш благословена с много деца. Да имаш силата да се бориш за тях, когато се налага. Да бъдеш надарена с мъдрост, за да им даваш добри съвети. И със сърце, за да им предложиш любовта и състраданието си. И най-накрая, да бъдеш в хармония и мир със себе си, за да ги напуснеш с радост и покой в душата си, когато духовете те призоват да се присъединиш към тях.
Обърна се отново, с лице към долината и се провикна с кънтящ глас:
— Стоя тук и смирено моля Великите духове за тяхната благословия. Помогнете на Лус да се превърне от дете в жена. Нека да получи дара на живота и светлината. Дайте й мъдрост да стане едно цяло с вас.
Усмихна се леко, почти срамежливо. Беше приключила с ролята си на върховна жрица и пусна ръката на Лус.
— Ще те оставя за малко — каза тя. — Няма да се отдалечавам много. Само от другата страна на скалата. Сега трябва да останеш сама. Понякога думите могат да ни разсейват прекалено. Трябва да имаш време да осмислиш този момент. Вслушай се в пеперудите.
Наведе се напред и целуна дъщеря си по челото, поколеба се за миг, после, без да каже нищо повече, се обърна и се отдалечи в другия край на издадената канара.
Лус не беше очаквала, да остане сама. Вдиша студения влажен въздух, който имаше аромат и вкус на бор. Замисли се за песента на майка си и почувства отново тази трогателна връзка с нея и с всички жени, за които тя пееше. После се обърна и се загледа в суровите стръмни скали с цвят на охра, които се извисяваха в небето и пронизваха нежните бели облаци. Гигантските свещени ели растяха по склоновете на планината и издигаха зелен защитен балдахин над колониите от пеперуди. Погледът й не се откъсваше от гората, запленен от величественото й спокойствие и тишина. Пеперудите се притискаха една в друга в плътни купчини като огромни пчелни кошери, висящи от клоните. Внезапно слънцето прониза облаците и в този изумителен миг в небето избухна бляскава оранжева експлозия. Повлечени една след друга в стремителен небесен водопад, пеперудите полетяха, затанцуваха и се заизвиваха из искрящото синьо небе. Бяха навсякъде — над нея, около нея, пред нея… Гледката изпълни Лус с толкова силна и осезаема радост, че тя почувства как сърцето й започва да пулсира и да се разширява, за да може да поеме повече от нея. Разтвори ръце, за да прегърне този миг, наситен до безкрайност с щастие, и се разсмя високо. Звукът от милиони пърхащи криле изпълваше долината и отекваше из нея като вятъра. Усещаше допира на крилете в косата си, по бузите и по раменете си, като нежни целувки и чу гласа на Есперанса: „Танцувай, querida!“
Духът на нейната абуела завладя ума, сърцето и душата й. За миг Лус почувства, че самата тя се е извисила в небето и танцува с пеперудите. Нямаше минало. Нямаше бъдеще. Съществуваше само това величествено, искрящо сега. Вече знаеше как изглежда раят.
Марипоса стоеше сама, на ръба на пропастта и се взираше в долината на предците си. Изпълних дълга си, каза им тя. Беше довела дъщеря си до Свещения кръг. Сега изпращаше молитвата си към своята майка на крилете на пеперудите.
Слънцето се появи отново между облаците и в последно издихание синьото небе се възпламени от милиони трепкащи пламъци. В този миг Марипоса почувства как искрата на един малък огън се разпалва вътре в нея. Той блещукаше все по-силно и ослепителната му светлина се разтичаше по вените й. Тя с изумление разпозна тази светлина. Познаваше това чувство! Беше минало толкова много време, откакто за последно го беше изпитвала или дори го беше търсила. Смяташе, че е угасила този пламък завинаги.
