- Точно така. - каза Тод. - Вие сте тук съвсем сами с нас, затова може би ще е по-добре да ни послушате, ясно?
Джейд видя, че той стиска лакътя на едната от ръцете на Роуан, а с другата си той стискаше китката на Кастрел.
- Виждате ли, и двамата сме самотни мъже. - Тод каза от задната седалка. - Няма никакви момичета на нашата възраст наоколо, затова сме самотни. И когато се натъкнем на три добри момичета като вас - е, ние просто естествено искаме да ви опознаем по-добре. Ясно?
- Затова, ако вие момичета се включите, може да се позабавляваме. - Вик добави.
- Забавление - о, не. - Роуан каза ужасено. Джейд знаеше, че тя е хванала част от мислите на Вик и се опитваше много силно да не вижда повече. - Кастрел и Джейд са прекалено млади за такива неща. Съжалявам, но ще трябва да откажем.
- Аз не бих го направила дори да съм достатъчно голяма. - Джейд каза. - Но това не е това, което искат да кажат тези момчета, нали. - Тя изпрати някой от изображенията, които беше видяла от мислите на Вик към тези на Роуан.
- О, Божичко. - Роуан каза плоско. - Джейд, знаеш, че се съгласихме да не шпионираме хората така.
Да, но виж какво си мислят, Джейд каза беззвучно, разчитайки на това, че след като е нарушила едно правило, може да ги наруши всичките.
- Вижте сега. - Вик каза с тон, който показваше, че губи контрол над ситуацията. Той се протегна и отново грабна ръката на Джейд, карайки я да го погледне. - Не сме тук, за да си говорим. Виждате ли? - Той я разтърси леко. Джейд огледа чертите му за момент, след това обърна главата си и погледна запитващо към задната седалка.
Лицето на Роуан беше кремаво-бяла срещу кафявата й коса. Джейд можеше да усети, че тя е тъжна и разочарована. Косата на Кастрел беше бледо златна и тя се прозяваше.
- Е?- Кастрел каза беззвучно на Роуан.
- Е? - Джейд повтори със същия тон. Тя се изви, когато Вик се опита да я издърпа по-наблизо. Хайде де, Роуан, той ме щипе.
- Предполагам, че нямаме избор- Роуан каза.
Моментално Джейд обърна гърба си към Вик. Той все още се опитваше да я издърпа, изглеждайки изненадан, че тя очевидно не се приближаваше. Джейд спря да се съпротивлява и го остави да я повлече по-наблизо и след това деликатно хвана едната си ръка към хватката му и той удари нагоре. Китката на ръката й едва се докосна до под брадичката му. Зъбите му изтракаха и главата му отиде назад, оголвайки гърлото му.
Джейд се спусна и захапа.
Тя се чувстваше виновна и развълнувана. Тя не беше свикнала да се храни така, да напада жертвата си, докато тя е будна и се бори, вместо да е под хипноза и в безсъзнание. Но тя знаеше, че инстинктите й бяха толкова добри, колкото и на всеки друг ловец, който е отраснал, дебнейки хора в тъмни алеи. Беше част от нейното генетично програмиране да се възползва от всичко, което тя виждаше в термините “Храна ли е? Може ли да я получа? Какви са слабостите й?”
Единственият проблем беше, че тя не трябваше да се наслаждава на това хранене, защото беше точно обратното на това, за което тя и Роуан и Кастрел бяха дошли в Бриър Крийк. За нея беше едва известно за дейностите, които се случваха на задната седалка. Роуан беше вдигнала ръката на Тод, с която той по-рано се опитваше да я удържи. От другата страна Кастрел вършеше същото.
Тод се бореше, гласът му беше гръмогласен.
- Хей, хей, какво правите...
Роуан ухапа.
- Какво правите?
Кастрел ухапа.
- Откачалки, какво правите, по дяволите? Кои сте вие? Какво, по дяволите сте вие?
Той се дърпаше диво за няколко минути и малко, и тогава заедно с Роуан и Кастрел мисловно ги накараха да изпаднат в транс.
Беше само минута или по-малко, преди Роуан да каже:
- Това е достатъчно.
Джейд каза, Ау, Роуан...
- Това е достатъчно. Кажи му да не помни нищо за това и разбери, дали знае къде се намира Фермата Бърдок.
Все още хранейки се, Джейд се протегна със съзнанието си, докосвайки леко с краищата на мислите си. След това се отдръпна, устата й се затвори, сякаш завършвайки целувка с кожата на Вик. Вик беше само една голяма гумена кукла в този момент и той падна безтегловно срещу волана и след това към вратата, когато тя го пусна.
- Фермата е назад, трябва да се върнем обратно на спирката на пътя. - каза тя. - Странно е.- добави тя, объркано. - Той мислеше, че няма да си навлече неприятности, като ни нападне, защото... заради нещо свързано с Леля Опал. Не можах да разбера какво точно.
- Може би, защото тя е луда. - Кастрел каза необвързано емоционално. - Тод мислеше, че няма да си навлече неприятности, защото баща му е Старейшина.
- Те нямат Старейшини. - Джейд каза, усмихвайки се лекичко. - Имаш предвид кмет или полицай или нещо подобно...
Роуан се прозяваше, негледайки към тях.
- Хубаво. - каза тя. - Това беше спешна ситуация, трябваше да го направим. Но сега се връщаме към това, към което се съгласихме.
- До следващата спешна ситуация. - Кастрел каза, усмихвайки се през прозореца към нощта.
За да подкани Роуан, Джейд каза:
- Мислиш ли, че просто можем да ги оставим тук?
- Защо не? - Кастрел погледна безгрижно. - Ще се събудят след няколко часа.
