Въпреки че лицето й бе покрито, никой не можеше да сбърка този глас. Татяна застана с плавна походка до възмутения тип. Носеше сребриста маска на цветя и сива рокля с дълги ръкави. Нищо чудно да съм я видяла по-рано в тълпата, без дори да разбера, че е тя. Преди да заговори, не се отличаваше от останалите присъстващи.
Цялата зала притихна. Даниела Ивашков приближи забързано и застана зад Татяна. Когато ме позна, очите й зад маската се разшириха.
— Ейдриън… — започна тя.
Но Татяна я прекъсна.
— Ела с мен — рече, поемайки контрол над ситуацията.
Нямаше съмнение, че това е заповед, на която трябваше да се подчиня. Кралицата се извърна и се насочи с бързи стъпки към изхода на залата. Аз побързах да я последвам, както и Ейдриън и Даниела.
Веднага щом се озовахме в осветения от факлите коридор, Даниела се обърна към сина си:
— Къде ти е умът? Знаеш, че нямам нищо против да каниш Роуз при определени случаи, но това беше…
— Неуместно — остро я прекъсна Татяна. — Макар че може би е добре тя като дампир да види колко много се уважават жертвите, направени от представители на нейната раса.
Думите й бяха толкова шокиращи, че всички онемяхме. Първа се окопити Даниела.
— Да, но традицията повелява…
Татяна отново я прекъсна.
— Много добре съм запозната с традицията. Случилото се е нарушение на етикета, но присъствието на Роузмари едва ли ще помрачи намеренията ни. Загубата на Присила… — Татяна не се задави, но изгуби част от обичайното си хладнокръвие. Не си представях, че някой като нея може да има най-добра приятелка, но Присила явно е била. Как щях да се държа аз, ако бях загубила Лиса? Едва ли щях да се владея толкова добре. — Загубата на Присила е нещо, за което ще страдам много, много дълго време — успя да промълви най-сетне Татяна. Острите й очи се впиха в мен. — Надявам се, че наистина разбираш колко много се нуждаем от вас и колко много ценим теб и останалите пазители. Зная, че понякога твоята раса се чувства недооценена. Но не е вярно. Онези, които умряха, оставиха не само дълбока празнота в нашите редици, но и несигурност, тъй като без тях сме още по-незащитени, както несъмнено осъзнаваш.
Кимнах, изненадана, че Татяна не ми крещи да се махна от погледа й.
— Загубата наистина е голяма — изрекох. — А това още повече влошава ситуацията, защото тъкмо ограничената ни численост е най-голямата ни уязвимост, особено след като стригоите образуват големи групи. Ние невинаги можем да сме равностойни противници.
Татяна кимна, приятно изненадана, че сме съгласни за нещо. Ставахме две.
— Знаех, че разбираш. При все това… — извърна се към Ейдриън. — Ти не биваше да правиш това. Трябва да се спазват известни граници на приличие.
Ейдриън беше изненадващо смирен.
— Съжалявам, лельо Татяна. Просто си помислих, че това е нещо, което Роуз трябва да види.
— Няма да кажеш на никого, нали? — обърна се Даниела към мен. — Голяма част от гостите са много, много консервативни. Те не биха искали това да се разчуе.
Че са се събрали маскирани край огъня и са си поиграли на тайна церемония? Да, разбирах, че искат да го запазят в тайна.
— Няма да кажа на никого — уверих ги.
— Добре — кимна Татяна. — А сега, все пак трябва да си тръгнете, преди… това Кристиан Озера ли е? — Погледът й се плъзна отново към пълната зала.
— Да — отвърнахме в един глас двамата с Ейдриън.
— Той не е получавал покана! — възкликна Даниела. — И това ли е по твоя вина?
— Не е толкова вина, колкото проява на гениалността ми — заяви Ейдриън.
— Съмнявам се, че някой ще забележи, стига да се държи прилично — въздъхна кралицата. — А и съм сигурна, че той би се възползвал от всяка възможност, за да поговори с Лиса.
— О — намесих се, без да мисля. — Това не е Лиса.
Всъщност Лиса се бе обърнала с гръб към Кристиан, който говореше с някой друг, докато хвърляше тревожни погледи към вратата и мен.
— Кой е това? — попита Татяна.
Мамка му.
— Това е, хм, Мия Риналди. Тя е наша приятелка от „Свети Владимир“. — Поколебах се дали да не излъжа и да назова някоя кралска фамилия, някои бяха толкова многобройни, че беше невъзможно да знаеш всичките им членове.
— Риналди — намръщи се Татяна. — Мисля, че познавам прислужник с такова име. — Впечатлих се, че знаеше имената на тези, които работеха в двореца. Мнението ми за нея отново се промени.
— Прислужник? — възмути се Даниела и стрелна с гневен поглед сина си. — Има ли още някой, за когото би трябвало да зная?
— Не. Ако имах повече време, вероятно щях да успея да вкарам и Еди. По дяволите, може би дори малкото сладкишче.
Даниела едва не припадна.
— Малко сладкишче ли каза?
— Това е само шега — побързах да обясня. Не исках ситуацията да се влоши още повече. Боях се как ще отговори Ейдриън. — Така наричаме понякога нашата приятелка Джил Мастрано.
Нито Татяна, нито Даниела останаха очаровани.
— Е, изглежда, никой не е разбрал, че не са от нашите — заключи Даниела, като кимна към Кристиан и Мия. — Макар че вече сигурно са тръгнали слухове за неуместното присъствие на Роуз на това събитие.
— Съжалявам — промърморих, чувствайки се виновна, че може би съм й причинила неприятности.
