— Понякога изглежда така, сякаш не се интересуваш от мен като личност — отбелязах, докато влизахме вътре. — Сякаш ме използваш само за да шокираш околните.
— И двете, малък дампир. Интересувам се от теб като личност и те използвам, за да шокирам околните.
Прикрих усмивката си, докато икономката на семейство Ивашков ни водеше към трапезарията. В кралския двор имаше ресторанти и кафенета, закътани сред сградите, но благородниците морои като родителите на Ейдриън смятаха, че е много по-стилно да дадат изискана вечеря в дома си. Аз бих предпочела да сме на публично място. Така щях да имам много повече възможности да избягам.
— Ти сигурно си Роуз.
Мислите ми за евентуално бягство бяха прекъснати от много висока и много елегантна жена морой, която влезе в стаята. Носеше дълга, тъмнозелена сатенена рокля, идеално подхождаща на цвета на нейните — и на Ейдриън — очи и която тутакси ме накара да се почувствам не на място. Тъмната й коса бе прибрана в кок и тя ми се усмихна с искрена топлота, докато стискаше ръката ми.
— Аз съм Даниела Ивашков — представи се жената. — Приятно ми е най-после да се запозная с теб.
Така ли бе наистина? Аз машинално отвърнах на ръкостискането й.
— На мен също ми е приятно, лейди Ивашков.
— Наричай ме Даниела, моля те. — Извърна се към Ейдриън и зацъка, докато оправяше яката на закопчаната му догоре риза. — Честно, скъпи — промърмори укорително, — поглеждаш ли се някога в огледалото, преди да излезеш от стаята? Косата ти е ужасна.
Той я отбягна ловко, когато посегна към косата му.
— Шегуваш ли се? Прекарах часове пред огледалото, за да постигна
Майка му въздъхна измъчено.
— Понякога не мога да реша дали съм щастливка или не, че нямам други деца. — Зад нея прислугата безшумно подреждаше храната върху масата. От чиниите се надигаше пара и стомахът ми реагира. Надявах се никой да не е чул. Даниела погледна към коридора пред нея. — Нейтан, ще побързаш ли? Храната изстива.
Няколко минути по-късно по украсения дървен под отекнаха тежки стъпки и Нейтан Ивашков влезе в стаята. Също като съпругата си и той бе облечен официално, синята сатенена вратовръзка блестеше на фона на строгото черно сако. Добре, че в стаята имаше климатик, иначе сигурно щеше да заври под дебелия плат. Най-отличителното във външността му и това, което си спомнях от първата ни среща, бе сребристата му коса и мустаците. Запитах се дали и косата на Ейдриън ще изглежда така, когато остарее. Не, никога нямаше да разбера. Ейдриън сигурно щеше да започне да я боядисва при първия сив косъм, появил се в косата му.
Бащата на Ейдриън може и да беше точно такъв, какъвто го помнех, но беше съвсем ясно, че той няма понятие коя съм аз. Всъщност изглеждаше искрено стъписан, когато ме видя.
— Това е приятелката на Ейдриън, Роуз Хатауей — представи ме мило Даниела. — Нали си спомняш, той спомена, че ще я покани тази вечер.
— Приятно ми е да се запозная с вас, лорд Ивашков.
За разлика от съпругата си, той не предложи да го наричам на малко име, което малко ме успокои. Стригоят, който насилствено бе превърнал Дмитрий, също се казваше Нейтан и за нищо на света не исках да произнасям това име. Бащата на Ейдриън ме огледа от горе до долу, но не с възхищението, което Ейдриън бе показал по-рано. Приличаше на някой, изправил се пред нещо странно.
— О, момичето дампир.
Забележката му не прозвуча грубо, само незаинтересовано. Искам да кажа, не ме беше нарекъл кървава курва или нещо подобно. Седнахме на масата и въпреки че Ейдриън запазваше типичната си усмивка „на кого му пука“, имах чувството, че много, ама
Нейтан със завидна бързина успяваше да се справи с печеното свинско, полято с балсамов сос, без това да накърни елегантния му и благопристоен вид.
— И така — поде той, насочил вниманието си към Ейдриън, — сега, след като Василиса се дипломира, какво смяташ да правиш със себе си? Няма да продължиш да се мотаеш с учениците от горните класове, нали? Повече няма смисъл да оставаш в Академията.
— Не зная — отвърна Ейдриън лениво. Поклати глава, увеличавайки допълнително внимателно постигнатия елегантен безпорядък на косата си. — Доста ми харесва да движа с тях. Те смятат, че съм много по-забавен, отколкото наистина съм.
— Не се учудвам — процеди баща му. — Ти изобщо не си забавен. Време е да се заемеш с нещо продуктивно. Ако нямаш намерение да се върнеш в колежа, не е зле поне да присъстваш на някоя от семейните бизнес срещи. Татяна доста те е разглезила, но можеш да научиш много от Руфъс.
