Бях осведомена достатъчно за кралските политици, за да позная името. Най-възрастният член на всяка фамилия обикновено беше „принц“ или „принцеса“, участваше в Кралския съвет и можеше да бъде избран за крал или кралица. Когато Татяна взе короната, Руфъс стана принцът във фамилията Ивашков, тъй като беше следващият й най-възрастен член.
— Вярно е — отвърна Ейдриън с безизразна физиономия. Почти не бе докоснал храната си, само я побутваше в чинията. — Наистина бих искал да разбера как успява да държи в тайна от жена си двете си любовници.
— Ейдриън! — рече рязко Даниела и по бледите й страни плъзна руменина. — Не говори подобни неща на масата, особено пред гости.
Нейтан, изглежда, отново ме забеляза и махна пренебрежително с ръка.
— Тя няма значение. — Прехапах долната си устна и потиснах желанието да проверя дали бих могла да хвърля чинията си от китайски порцелан като фризби и да го цапардосам по главата. Реших да се въздържа. Не само щях да съсипя вечерята, но и вероятно нямаше да улуча. Нейтан отново извърна намръщеното си лице към сина си. — Но
Нещо ми подсказваше да не се меся в това, но не можех да понеса да гледам как бащата на Ейдриън го унижава. Ейдриън наистина се шляеше и пилееше пари, но Нейтан нямаше право да му натяква това. Искам да кажа, аз го подигравах през цялото време, но това беше различно.
— Може би трябва да отидеш в Лихай с Лиса — предложих. — Да продължиш да изучаваш духа с нея и междувременно… да вършиш това, което си правил, докато си бил в колежа…
— Да пие и да не посещава часовете — довърши Нейтан.
— Изобразително изкуство — намеси се Даниела. — Ейдриън изучаваше изобразително изкуство.
— Наистина ли? — възкликнах и се извърнах изненадано към него. Не зная защо, но можех да си го представя като артистична натура. Напълно пасваше на непостоянното му и капризно поведение. — Това би било страхотно. Можеш да продължиш.
Той сви рамене и довърши втората си чаша вино.
— Не зная. Този колеж навярно ще има същия проблем като последния.
Намръщих се.
— И какъв беше този проблем?
— Домашни упражнения.
— Ейдриън! — изръмжа баща му.
— Всичко е наред — безгрижно заяви Ейдриън. Отпусна нехайно ръка върху масата. — Всъщност не се нуждая от работа или допълнителни пари. След като двамата с Роуз се оженим и си народим деца, просто ще си живея от заплатата й като пазител.
Всички замръзнаха, дори и аз. Знаех отлично, че се шегува. Искам да кажа, че дори и да имаше някакви фантазии за брак и деца (а аз бях
Явно обаче бащата на Ейдриън не смяташе, че синът му се шегува. Даниела, изглежда, се колебаеше. А аз се чувствах адски неудобно. Това беше много, много неподходяща тема за разговор на подобна вечеря. Не можех да повярвам, че Ейдриън бе стигнал толкова далеч. Дори не смятах, че виното е виновно. Ейдриън просто обичаше да дразни баща си.
Ужасната тишина ставаше все по-тягостна. Моят инстинкт ми крещеше да запълня празнотата в разговора, ала нещо друго ми подсказа да запазя мълчание. Напрежението се увеличи. Когато входният звънец иззвъня, четиримата едва не подскочихме от столовете си.
Икономката, Тори, побърза да отвори, а аз мислено си отдъхнах. Неочакваният посетител може би щеше да разсее напрежението.
А може би не.
Когато се върна, Тори се прокашля и страните й пламнаха, докато местеше поглед от Даниела към Нейтан и обратно.
— Нейно кралско величество кралица Татяна е тук.
Не. Не може да бъде!
Тримата Ивашков се изправиха рязко, а секунда по-късно и аз се присъединих към тях. Когато по-рано Ейдриън ми каза, че кралица Татяна можела да се отбие, изобщо не му повярвах. По изражението на лицето му можех да заключа, че той също бе изненадан. Но нямаше съмнение, че тя наистина бе тук. Плъзна се в стаята, облечена елегантно в това, което за нея беше обикновеното бизнес облекло: ушити по поръчка черни панталони, сако, поръбено с кантове от червена коприна, и отдолу дантелена блуза. В тъмната й коса блестеше малка шнола, украсена със скъпоценни камъни, а онзи неин надменен поглед се втренчи в нас, докато припряно се кланяхме. Дори членовете на собственото й семейство спазваха официалностите.
— Лельо Татяна — заговори Нейтан, насилвайки се да изобрази нещо като усмивка на лицето си. Не мисля, че му се случваше често да го прави. — Ще се присъединиш ли към нас за вечеря?
Тя махна нетърпеливо с ръка.
— Не, не. Не мога да остана. Имам среща с Присила, но реших да се отбия, когато чух, че Ейдриън се е върнал. — Погледът й се спря върху него. — Не мога да повярвам, че си тук цял ден, а не си дошъл да ме посетиш. — Гласът й беше студен, но се кълна, че в очите й блеснаха развеселени пламъчета. Беше плашещо. Никога не съм мислила за нея като за топла и мила личност. Цялото това преживяване да я видя извън някоя от приемните й зали ми се струваше абсолютно нереално.
