Ейдриън й се ухили. Явно в момента само той се чувстваше удобно в присъствието на владетелката на мороите. Поради причини, които така и не проумявах, Татяна обичаше и глезеше Ейдриън. Не може да се каже, че не обичаше останалите членове на семейството си; просто беше ясно, че той е любимецът й. Това винаги ме е изненадвало, имайки предвид какъв негодник беше той понякога.
— Ами, предположих, че имаш много по-важни неща за вършене, отколкото да се срещаш с мен — рече той. — Освен това отказах цигарите и сега няма да можем да се промъкваме в стаичката зад тройната зала, за да изпушим тайно по една.
— Ейдриън! — произнесе възмутено Нейтан, почервенял като рак. Хрумна ми, че мога да устроя състезание по надпиване, основаващо се на това колко пъти досега бе възкликнал неодобрително името на сина си. — Лельо, съж…
Татяна вдигна отново ръка.
— О, млъкни, Нейтан. Никой няма желание да слуша излиянията ти. — Едва не се задавих. Да се намираш в една и съща стая с кралицата, си беше страховито, но почти си заслужаваше възможността да видиш как Нейно величество небрежно скастря самия лорд Ивашков. Извърна се отново към Ейдриън и изражението й омекна. — Най-после си ги отказал? Време беше. Предполагам, че се дължи на теб?
Отне ми миг, за да включа, че говори на мен. До този момент някак си се надявах, че може да не ме е забелязала. Това изглеждаше единственото възможно обяснение защо още не им се бе разкрещяла да изгонят незабавно непокорната кървава курва. Беше шокиращо. Тонът й съвсем не беше обвиняващ. По-скоро… впечатлен.
— А-ами, не бях аз, Ваше Величество — смотолевих. Смиреното ми поведение беше далеч от държанието ми при последната ни среща. — Ейдриън бе този, който прояви, ъ-ъ-ъ, решителността да го направи.
Бог да ми е на помощ, но Татяна се изкиска.
— Много дипломатично. Би трябвало да те разпределят да охраняваш някой политик.
На Нейтан никак не му се нравеше това, че бях станала център на вниманието. Аз също не бях сигурна дали се чувствам поласкана или не.
— Двете с Присила делова среща ли имате тази вечер? Или просто приятелска вечеря?
Татяна отмести погледа си от мен.
— И двете. В семейството възникнаха някои спорове. Още не са станали публично достояние, но започват да се разнасят слухове. Надигат се гласове заради безопасността. Някои са готови да започнат да се обучават още сега. Други пък се питат дали пазителите могат да минат без сън. — Завъртя очи. — И това са най-умерените предложения.
Нямаше съмнение. Това посещение ставаше все по-интересно.
— Надявам се, че ще сложиш край на брътвежите на онези „бъдещи воини“ — изръмжа Нейтан. — Абсурдно е ние да се бием рамо до рамо с пазителите.
— Това, което е
Изгледах я с любопитство. Какво означаваше това? Тя не бе изразила нито съгласие, нито несъгласие с мнението на Нейтан дали мороите трябва да се бият наравно с пазителите. Само бе споменала, че сред поданиците й трябва да се установи мир. Но как? Дали методът й се състоеше в окуражаване на новото движение или в смазването му? След атаката на стригоите безопасността бе предмет на огромна загриженост за всички, но на кралицата се падаше задължението да се справи с проблема.
— Звучи ми доста сложно — заяви Ейдриън, преструвайки се, че не схваща сериозността на проблема. — Ако все пак после искаш да изпушиш една цигара, склонен съм да направя изключение.
— Ще се задоволя с обещанието утре да дойдеш да ме посетиш, както подобава — рече Татяна сухо. — И си остави цигарите у дома. — Погледна към празната му чаша. — Заедно с други неща. — В очите й се мярна стоманена решителност, но изчезна също толкова бързо, колкото се появи. При все това се почувствах почти облекчена. Това бе ледената кралица Татяна, която познавах.
Ейдриън козирува.
— Тъй вярно.
Татяна огледа кратко останалите.
— Желая ви приятна вечер — бяха единствените й думи за сбогуване. Ние отново се поклонихме, след което тя се запъти към входната врата. До мен достигна шум от трополене на крака и приглушен шепот. Осъзнах, че е дошла, придружена от свита придворни и ги бе оставила да чакат във фоайето, докато влезе и поздрави Ейдриън.
След това вечерята премина тихо. Още не можехме да се съвземем от внезапното посещение на Татяна, слисало всички ни. Поне нямаше да съм свидетел как Ейдриън и баща му се препират. Почти замрелият разговор се поддържаше най-вече от Даниела. Опитваше се да ме разпитва за интересите ми и аз осъзнах, че не бе казала нито дума по време на кратката визита на Татяна. Даниела бе снаха в семейство Ивашков и аз се питах дали не изпитваше страх от кралицата.
Когато стана време да си вървим, домакинята се разтопи от усмивки, а Нейтан се оттегли в кабинета си.
