Мей поглежда към бебефона, който стои на ръба на масата със своята малка червена лампичка, светеща като въгленчето на запалена цигара. Изведнъж се разколебава и усеща колко сбъркано е всичко това. Що за човек отива на вечеря у съседите и оставя бебето си само вкъщи? Що за майка би направила подобно нещо? Тя чувства как познатата агония на самообвиненията започва да я завладява. Тя не е добра майка. Какво като бавачката не беше успяла да дойде? Трябваше да доведат Кора, да донесат преносимата ѝ кошара за игра и да я сложат да си легне в нея. Но Синтия беше казала да не идват деца. Вечерята щеше да бъде само за възрастни, в чест на рождения ден на Греъм. Това е още една причина Мей да не харесва Синтия. Какъв човек трябва да си, за да кажеш, че едно шестмесечно бебе не е добре дошло у вас? Как изобщо Мей беше позволила на Нико да я убеди, че това е нормално? Това беше безотговорно. Чуди се какво биха си помислили другите майки от нейната група, ако някой ден им разкаже. Оставихме шестмесечното си бебе само вкъщи и отидохме на вечеря у съседите. Представя си как зяпват и млъкват от неудобство. Но тя никога няма да им каже. Ако го направи, веднага ще я отлъчат от групата.
Двамата с Нико бяха спорили по въпроса, преди да отидат на вечерята. Когато бавачката се обади и каза, че няма да може да дойде, Мей беше предложила да остане вкъщи с бебето — бездруго не ѝ се ходеше на рождения ден. Но Нико беше непреклонен.
— Не може просто да си останеш вкъщи — настоя той.
Когато тя не отговори нищо, добави:
— Добре ще ти се отрази да излезеш малко. Нали помниш какво каза докторът?
Цяла вечер се беше опитвала да реши дали последното изречение беше подло и заядливо или се бе опитал да ѝ помогне. Накрая беше склонила. Нико я увери, че ако вземат бебефона със себе си, ще могат да чуят всеки път, когато бебето промърмори или се събуди. Освен това щяха да я наглеждат на всеки половин час. Нищо лошо не би могло да се случи.
Вече е почти един през нощта. Дали да отиде да нагледа бебето или просто да накара Нико да си тръгнат? Тя иска да се прибере вкъщи и да си легне. Иска тази вечер да свърши.
Тя хваща съпруга си за ръката.
— Нико — подканя го тя, — трябва да тръгваме. Един часът е.
— О, не си тръгвайте още — казва Синтия. — Не е толкова късно!
Очевидно на нея не ѝ се иска празненството да приключва. Тя не иска Нико да си тръгва. От друга страна, не би имала нищо против само Мей да си тръгне.
— Може би не и за теб — отговаря Мей и успява да прозвучи леко остро, въпреки че е пияна. — Но аз трябва да стана рано, за да нахраня бебето.
— Горката — въздъхва Синтия и по някаква причина това вбесява Мей.
Синтия няма деца и никога не е искала да има. Двамата с Греъм са бездетни по собствено желание и това е още нещо, което необяснимо безпокои Мей.
Да накара Нико да си тръгне, се оказва трудна задача. Той сякаш е твърдо решен да остане. Истински се забавлява, но Мей започва да се тревожи.
— Само още едно — казва Нико, като се обръща към Синтия, и вдига чашата си, без да поглежда към жена си.
Настроението му през цялата вечер е необичайно приповдигнато — сякаш насила. Мей се чуди защо. Напоследък у дома той винаги мълчи. Но тази вечер е душата на компанията. От известно време Мей усеща, че нещо с него не е наред — само да можеше да ѝ каже какво. Но не ѝ казва почти нищо. Не я допуска до себе си. А може би се отдръпва от нея заради променливите ѝ настроения след раждането, така наречената следродилна депресия. Разочарован е от нея. А и кой не е? Тази вечер той очевидно предпочита компанията на прекрасната, жизнерадостна и бляскава Синтия. Може би му липсват дните без грижи около детето, когато излизаха и стояха до късно, пиеха колкото си искаха и спяха до насита — може би му липсват повече, отколкото си е давала сметка досега.
Мей проверява колко е часът и изведнъж губи търпение.
— Аз си тръгвам. Трябваше да нагледам бебето в един часа.
Тя се обръща към Нико и напрегнато добавя:
— Ти стой колкото искаш.
