Един честен човек полностью

Карузо отлепи гърба си от седалката и се наведе напред, имитирайки позата на Изриъл; двамата приличаха на треньори, обсъждащи стратегията на предстоящ мач.

— Представянето на приемлива история за престъплението, извършено на борда на „Мерео“, би била от полза за моя клиент. А и за теб.

— Аз вече представих моята история. Нарича се истина.

— Чичо ти може да е на друго мнение, а не съм убеден, че Стърлинг е добър човек. Ще разберем. На твое място не бих искал да го разбера по трудния начин.

От всички хора, които би могъл да посочи като заплаха, Карузо бе избрал помощник-шерифа на острова — сам по себе си толкова незначителна брънка в командната верига, че не би трябвало изобщо да го е забелязал.

— Стърлинг? — каза Изриъл, опитвайки се да звучи максимално пренебрежително. — Ако ще ме плашиш, пробвай с нещо друго, човече. Моят чичо няма никаква власт.

— Може да му бъде дадена.

— Дадена?

— Не е невъзможно, нали? Конкуриращи се сили, конкуриращи се цели, картината е сложна.

— Говори по-ясно.

Карузо въздъхна.

— Ти разбираш кои са умрели на онази яхта, какви са били, с какво са се занимавали, в какви кръгове са се движили. Но разбираш ли също, че тяхната смърт може да има много тежки последици и за останалите живи след тях?

Изриъл го изгледа недоумяващо.

— Престъплението трябва да се разследва — каза Карузо. — Но не и семействата на жертвите. Следиш ли ми мисълта?

Изриъл я следеше. Някой се опитваше да избегне скандал.

— Кой ще нанесе изпреварващия удар? — попита той.

— Когато имаш сблъсък на интереси — продължи Карузо, сякаш не бе чул въпроса — и сблъсък на сили, ще искаш да обясниш какво се е случило на „Мерео“. Ще бъдеш звездата в тези истории. Аз мога да ти помогна да разкажеш една такава история, или може някой друг да те използва в неговата. В единия случай контролираш положението. В другия си понасяш последиците.

— Или пък отивам да разправя на полицията какво ми каза току-що и гледам как ти щракват белезниците.

Карузо се ухили. Усмивката му излъчваше такова спокойствие, такава липса на страх, че стомахът на Изриъл се сви. Как ли се чувства човек, запита се той, който не се бои от нищо?

— После на медиите — каза. — Ще им е драго да го чуят от мен.

Карузо извърна ръце с дланите нагоре: Действай, приятелю, като през цялото време остана усмихнат. Изриъл замълча, изчерпал безплодните си заплахи.

— Искам да помислиш за правдоподобността — каза Карузо. — Да помислиш за Осуалд и Руби и как тихо да приключим тази история.

— Убийството на Кенеди е приключило тихо? Та за него все още се пишат книги, снимат се филми!

— Но не се повдигат нови обвинения, нали?

— Обърках се — каза Изриъл. — Ти смяташ ли, че Осуалд е убил Кенеди?

— Не ме интересува — каза Карузо. — Историята беше разказана и светът в голямата си част я прие и забрави. Случаят е приключен. Това искам да запомниш.

— Мамка му. Помислих си, че вече си го разкрил и аз пръв ще науча истината.

Карузо престана да се усмихва и Изриъл видя онази корава сърцевина, онази стаена заплаха, която никакви колосани ризи и хилядадоларови ботуши не можеха да прикрият.

— Ти си бил съден от Пол Гарднър — каза Карузо. — Дядо ти е написал враждебно писмо за Ричард Хосмър.

— Враждебно? — изпръхтя презрително Изриъл. — Беше твърде учтиво, ако знаеш какво говореха за него повечето хора на острова след затварянето на Ничията зона. Ако Хосмър се беше появил тук по онова време, щеше да…

Той се спря, а Карузо се усмихна.

— Да бъде убит? Това ли щеше да кажеш?

— Щях да кажа, че си глупак, ако отдаваш някакво значение на това писмо.

— Чакай, чакай, не съм приключил с теорията си — каза Карузо. — Ти водиш лична вендета и срещу въпросния Хосмър, който се кандидатира за сенатор, и срещу Гарднър, който също е кандидат-сенатор. На мен ми е достатъчен само единият от тях, за да докажа умисъл, а имам и двамата. Ти изпитваш ирационална омраза, имал си достатъчно време през всичките тези години в затвора, за да отлежи в теб жаждата за мъст. Определено имаш проблем с избухливостта, след като си убил баща си пред дузина свидетели, а после са ти удължили присъдата, понеже в затвора не си спрял да се биеш.

— Не аз започвах сбиванията.

— Това, което те очаква сега, не е някаква надрусана отрепка с дръжка от метла, Пайк. Играта е много различна. — Карузо въздъхна и разтърка с два пръста челото си, явно губейки търпение. — Поне имаш ли доверие на щатското ченге?

Дъхът на Изриъл спря. Опита се да си придаде учудено изражение.

— На Салзасар ли? — Съзнателно произнесе грешно името ѝ.

Карузо наклони глава на една страна и се намръщи.

— Тя дойде в къщата ми заедно със Стърлинг — каза Изриъл. — Как мислиш?

Карузо кимна бавно, но не каза нищо. Изриъл не желаеше разговорът да тръгне натам.

— Трябва ли да ѝ имам доверие? — попита той, надявайки се това да прозвучи като въпрос, който току-що му е хрумнал, а не го е измъчвал с месеци.

— На никого не бива да имаш доверие, Пайк. Но с мен имаш повече шанс, отколкото с останалите.

— Ще го взема предвид.

— Надявам се. Знам, че не си съвсем безпомощен обаче. Имаш влиятелни приятели.