Един честен човек полностью

— Ако не е скоро, ще е в стаята за свиждане в затвора, този път с включена камера. Защо Стърлинг ръководи тази акция, между другото? Можеше да му покажеш старшинство.

— Това би било рисковано.

— А може би си струва да рискуваш. — Шепотът му прозвуча като съскане.

Тя се наведе към него, за да вземе запалката от ръката му. Той усети аромата на шампоана ѝ, или може би беше лосион за тяло, нещо с дъх на хвойна.

— Работилницата чиста ли е? — попита едва чуто Салазар.

Прост въпрос, на който той нямаше прост отговор.

— Не може да открие нищо, за което има причина да се боиш.

Тя се намръщи, не схващаше мисълта му. Много скоро щеше да разбере.

— Имам нужда от истински разговор — каза той. — Не шепнешком. Всичко се… разпада, и то бързо.

Тя погледна към къщата, за да се убеди, че Стърлинг не ги наблюдава. Откакто се познаваха с Изриъл, винаги бе идвала при него с готови следващи ходове и мисълта, че е много добра в планирането, го успокояваше.

— Когато приключим с обиска, вземи ферибота за Рокланд — каза тя.

— За Рокланд? Защо, по дяволите, да ходя толкова далече?

Очите ѝ казаха, че въпросът му е глупав. На което и да било по-близко място може би щяха да ги разпознаят.

Той кимна с неохота.

— Ще ме пуснат ли да се кача на ферибота?

— Мисля, че да.

— Мислиш?

— Да. Заповедта е за обиск, не за арест. Преструвай се, че си търсиш адвокат в Рокланд. Разходи се, почукай на някоя и друга врата, събери малко визитки, каквото се сетиш. След това иди в тамошния бар, как му беше името, „Еклипс“? Не, по-добре в бирарията към пивоварната, „Рок Харбър“. Там е по-безопасно.

— Не ми е разрешено да пия. Ще наруша условията на предсрочното освобождаване.

Тя срещна погледа му.

— Именно. Затова, като вляза вътре да те закопчая, ще изглежда естествено. Ще свърши работа.

Ще свърши работа. Бе чул същите думи от устата ѝ, преди да бъдат убити седем души, когато бе размахвала пред лицето му свободата като примамка за неговите услуги.

Входната врата се отвори с трясък, сякаш някой я бе ритнал отвътре. Салазар се дръпна от него в момента, в който Стърлинг и двамата униформени изскочиха навън.

— Чисто е — каза Стърлинг. — А сега да идем до работилницата, става ли?

Обискирането на къщата бе приключило дяволски бързо. Явно истинската цел на Стърлинг беше работилницата. Устата на Изриъл пресъхна при мисълта какво ще заварят там. Не бяха улики за престъпление, но не беше и нещо, което би могъл да обясни лесно.

— Не е необходимо да я претърсвате и ти го знаеш. И тук нямахте работа. Ние с теб сме роднини. Има конфликт на интереси.

— Не сме роднини. Имаме обща кръв, това е всичко. Можеш да подадеш колкото си искаш жалби за конфликт на интереси, но няма да ме спреш да претърся работилницата. Ще дойдеш ли с нас, или ще ми дадеш ключа? Я по-добре остани тук. Там ще те зяпа целият остров. Не искам да създавам погрешно впечатление, че те развеждам из него като подсъдим.

Каза го усмихнато. Кучият му син се усмихваше открито.

— Ще дойда с теб — каза Изриъл. — Да си мислят каквото щат.

Стана точно както бе предвидил Стърлинг. Изриъл мина по главния път на острова, придружаван от униформени полицаи, и всички минувачи се спираха да го гледат. Още не бяха стигнали до пристанището, а зад тях вече се бе събрала публика. Хората ги следваха на групички, оглеждаха ги с любопитство и подозрение. На кея имаше снимачен екип. По всичко личеше, че са очаквали това да се случи. Изриъл предполагаше, че чичо му ги е повикал, както и репортерката, появила се на вратата му тази сутрин.

Иска да види как ще се пречупя. Както тогава, на същото това място.

Но това нямаше да се случи. Не и този път.

Минаха покрай бакалията на Дар Тренчард, пресякоха паркинга и стигнаха до високата телена ограда, заобикаляща работилницата. Изриъл бе платил за оградата от затвора, самият той заобиколен от телени мрежи, добавяйки още една отвън, в свободния свят, след като Дар му беше казала, че няколко прозореца на сградата са счупени. Оттогава не бе чувал за нови случаи на вандализъм, но и вътре нямаше нищо интересно за вандалите. Обширното старо хале беше празно, от магията не бе останало нищо освен спомените.

„Ще дам показания в твоя полза — бе му казал веднъж Стърлинг, седнал срещу него в стаята за свиждания на предварителния арест. — Ще те уредя с добри адвокати, с благосклонен съдия. Ще го пишат причиняване на смърт по непредпазливост, две години максимум, ще ги излежиш, без да усетиш. От теб се иска само да ми припишеш работилницата, Из“.

Изриъл бе излежал петнайсет години и ги бе усетил доста осезателно. Чичо му се бе погрижил за това.

Но работилницата си остана негова.