Четири дни преди деня, когато трябваше да започне процесът, той се подсигури, че Бони ще дойде на свиждане. Вече беше време да изиграе картите си.
— Знаеш ли, ти си единственият ми посетител — започна Мейнард, вторачен в закръглената грозновата брюнетка. — Ти си единственият човек, на когото имам доверие. — Наблюдаваше я внимателно. Тя поглъщаше думите му.
— Бони, искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — продължи Мейнард. — Ти ми даде надежда, когато тя беше напълно изгубена за мен. — Трябваше да напрегне всички сили, за да не се изкикоти. Беше разказал на неколцина от другарчетата си в затвора, че Бони Тейт е толкова грозна, че би накарала товарен влак да поеме по междуселски път.
— Бони, мисля за теб през цялото време. Всяка нощ те сънувам. Мисля си, че може би те обичам.
Тя го гледаше и той видя, че очите й се напълниха със сълзи. Действаше!
— Бони, смяташ ли, че и ти ме обичаш?
Тя кимна.
— Да, Мейнард, мисля, че може би и аз те обичам.
— Бони, ако някога изляза оттук, ще останеш ли с мен? Моля те, кажи да. Това ще значи толкова много за мен.
— Да, ще остана с теб.
— Бони, трябва да те питам нещо. Това е много важно и не бива да казваш на никого. Мога ли да ти се доверя?
— Мейнард, знаеш, че можеш да ми вярваш.
— Ако ти кажа, че знам как да изляза оттук, ще ми помогнеш ли? Кажи, Бони, ще го направиш ли? Това е единствената възможност, която ми остана. Ако не ми помогнеш, ще ме убият.
Не й трябваше много време, за да каже „да“.
— Добре — усмихна се Мейнард. — А сега слушай много внимателно. Трябва да направиш точно това, което ти казвам.
Малко след девет влязох в съдебната зала на съдия Глас и седнах доста назад зад една от колоните, където той нямаше да може да ме види. Сара и служебният й защитник бяха постигнали споразумение с помощник районния прокурор и тя се готвеше да внесе обясненията си. За мое облекчение в отделението за съдебните заседатели нямаше репортери.
Доста будувах и се тревожих заради Сара. След като мина известно време, гневът ми избледня. Все още смятах, че Сара трябва да си плати за стореното, но знаех, че времето в затвора няма да й е от полза. Никога не бях виждал затворът да е помогнал някому.
Тя се беше съгласила да се признае за виновна за две рецидивистки кражби и да приеме минималните присъди от по три години за всяка, като предварително мине през съдебно разглеждане на неизпълнението на изискванията на условното освобождаване. Двете присъди щяха да текат едновременно. Според закона в Тенеси тя имаше право да бъде помилвана, след като излежи десет месеца, и имах намерение да говоря в нейна полза при първото разглеждане на молбата й за помилване. Заради пренаселеността на държавната система от места за задържане осъдените на по-малко от три години излежаваха присъдите си в окръжни затвори. Това означаваше, че няма да откарат Сара в женския затвор в Нашвил, а щеше да си остане във Вашингтонския окръжен център за задържане. Щях да мога да я посещавам и да се опитам да оправя нещата. Вече би трябвало да съм отишъл да я видя, но се страхувах, че пак няма да стигнем доникъде.
Както обикновено съдия Глас беше кисел, зъбеше се на защитниците и съскаше срещу подсъдимите. Една жена от зрителите беше забравила да изключи мобилния си телефон и когато той започна да звъни, съдия Глас я повика да излезе отпред и така яростно я наруга, че тя ревна със сълзи.
Той обяви случая на Сара и един съдебен пристав я въведе в залата. В торбестия затворнически комбинезон сестра ми изглеждаше дребна и крехка и си помислих, че белезниците и оковите на глезените са напълно излишни. Тя затътри крака до подиума и впи очи в пода.
— Щатът Тенеси срещу Сара Дилард — обяви съдия Глас. После погледна към Лиза Мейс и попита: — Това ли е сестрата на господин Дилард?
— Да, ваша чест.
Надявах се, че Глас няма да използва неприязънта си към мен като повод да отхвърли съдебното споразумение и да даде на Сара по-тежка присъда. За всеки случай се смъкнах надолу в стола.
— Какво е направила този път? — попита съдия Глас.
— Откраднала е колата на дъщерята на господин Дилард и огърлица на неговата съпруга — обясни Мейс. — Разменила е огърлицата за кокаин и блъснала колата.
— Значи и крадец, който не подбира — обяви Глас. — Краде от всички в семейството. Как се е добрала до ключовете на колата? Стъклото ли е строшила?
— Не, ваша чест. Доколкото разбрах, наскоро я пуснали от затвора и господин Дилард я приютил. Опитал се да й помогне. А тя му се отплатила по такъв начин.
Надявах се, че Глас просто ще разгледа исканията до съда и няма да задава повече въпроси. Ставаше дума за най-обикновено споразумение. Всяка година разглеждаше стотици подобни.
— Тази съдебна форма твърди, че е обвинена в две рецидивистки кражби — каза Глас. — Снощи прочетох предварителния доклад. Тя краде и се друса в течение на вече почти двадесет години. Защо се съгласяваш на едновременни присъди?
— Съгласихме се по молба на жертвата, ваша чест. Правим го непрекъснато.
