Знаеше, че колкото и романтична да бе ситуацията, един ден Ралф Харт ще разбере, че тя е само проститутка, а той — уважаван художник. Че тя живее в далечна страна, която постоянно е в криза, докато той живее в рая, а животът му е организиран и защитен още от раждането му. Той бе получил образованието си, посещавайки най-добрите колежи и музеи в света, докато тя едва бе завършила средно образование. В края на краищата подобни мечти не траят дълго, освен това Мария бе живяла достатъчно, за да разбере, че действителността се разминава с мечтите й. Най-голямата й радост в момента бе да заяви на действителността, че не се нуждае от нея и не зависи от нещата, които се случват, за да бъде щастлива.
„Господи, колко съм романтична.“
През следващата седмица тя се опита да открие какво би накарало Ралф Харт да се чувства щастлив; той й бе възвърнал достойнството и „светлината“, които тя смяташе за безвъзвратно изгубени. Единственият начин да му се отблагодари беше чрез това, което той смяташе, че за нея е най-важното: секса. И тъй като в рутината на „Копакабана“ нямаше кой знае какво разнообразие, тя реши да потърси други източници.
Изгледа няколко порнографски филма и отново не откри нищо интересно — с изключение понякога на разликата в броя на партньорите. Тъй като филмите не й помогнаха особено, за пръв път, откакто бе дошла в Женева, тя реши да си купи книги, въпреки че не смяташе за особено практично да пълни дома си с неща, които щеше да прочете само веднъж. Отиде в една книжарница, която бе видяла, разхождайки се с Ралф по Пътя на Сантяго, и попита дали имат нещо на тази тема.
— О, много неща — отвърна младата продавачка. — Като че ли хората се интересуват само от това. Освен в специалния отдел във всички книги, които виждате, има поне по една секс сцена. Дори и сексът да е скрит зад красиви любовни истории или зад сериозни научни трудове върху човешкото поведение, факт е, че хората мислят само за това.
С нейния богат опит Мария знаеше, че момичето се заблуждава: хората искаха да мислят по този начин, защото смятаха, че целият свят се интересува само от тази тема. Подлагаха се на диети, използваха перуки, стояха с часове във фризьорските салони или фитнес залите, обличаха се предизвикателно, опитваха се да разпалят желаната искра — и какво от това? Когато стигнеха до секса, единайсет минути и край. Никакво въображение, нищо, което да ги отведе в рая; за кратко време искрата угасваше и нямаше какво да разпалва огъня.
Безсмислено бе да спори с русото момиче, което мислеше, че светът може да бъде обяснен в книгите. Попита къде се намира специалният отдел и там откри най-различни заглавия за гейове, лесбийки, монахини, които разкриваха скандални неща за Църквата, илюстровани книги с ориенталски техники, показващи много неудобни пози. Заинтересува я само една книга: „Свещеният секс“. Може би тя поне щеше да е различна.
Купи я, прибра се вкъщи, пусна си радиото на станция, която винаги й помагаше да мисли (защото музиката беше бавна), разгърна книгата и забеляза, че в нея има много илюстрации с пози, които биха могли да заемат единствено цирковите акробати. Текстът беше досаден.
Мария бе научила достатъчно в своята професия, за да разбере, че не всичко в живота се свежда до позата, която ще заемеш, когато правиш секс, и че в повечето случаи разнообразието идва по естествен път, несъзнателно, подобно на стъпките на някакъв танц. Въпреки това се опита да се съсредоточи върху това, което четеше.
Два часа по-късно си даде сметка за две неща.
Първо, че трябва веднага да вечеря, тъй като беше време да тръгва за „Копакабана“.
Второ, че човекът, който е написал книгата, не разбира нищо, абсолютно НИЩО от секс. Твърде много теория, ориенталски техники, излишни ритуали, глупави предложения. Прочете, че авторът е медитирал в Хималаите (трябваше да разбере къде се намират), посещавал бе курсове по йога (бе чувала за тях), прочел бе много по въпроса, тъй като цитираше най-различни автори, но не бе разбрал основното. Сексът не е теория, запален тамян, точки на докосване, поклони и метани. Как бе възможно този човек (оказа се, че е жена) да се осмелява да пише по тема, която дори и Мария, въпреки че работеше точно в тази област, не познаваше добре? Може би вината трябваше да се търси в Хималаите или в нуждата да се усложнява нещо, чиято красота се дължи на простотата и на страстта. Щом тази жена бе успяла да публикува и да продава една толкова глупава книга, защо тя да не се замисли сериозно над своята книга „Единайсет минути“? Текстът нямаше да звучи нито цинично, нито фалшиво — щеше само да разказва нейната история, нищо повече.
Но Мария нямаше нито време, нито бе истински заинтересувана от това; трябваше да съсредоточи цялата си енергия, за да възвърне радостта на Ралф Харт и за да научи как се управляват ферми.
Откъс от дневника на Мария, написан веднага след като захвърли скучната книга:
