— Но атлантите са паднали в същия капан — напомни му Нина. — Спомняте ли си „Критий“? „… а неспособните да виждат в какво се състои истинският щастлив живот започнали най-много да ги смятат за прекрасни и щастливи тогава именно, когато те били изпълнени с несправедлива алчност и мощ“. И боговете ги унищожили именно за това.
— Грешка, която няма да бъде повторена.
— Не, винаги ще се повтаря! Атланти или не, всички все пак са хора.
— Ние ще се учим от миналото.
— Как? — изгледа го Нина. — Какво ще направите? Ще промените света с една ДНК проба от труп на единадесет хиляди години?
— Точно това имаме намерение да направим! — прекъсна я Фрост. Той посочи суперкомпютрите. — Досега тези машини са разработвали симулации, за да открият милион, милиард разновидности на едно и също нещо. Но без проба от чиста, незамърсена атлантска ДНК, която да се използва като основа, нямаше начин да се знае коя точно е правилната. Дори нашата ДНК се е променила с времето в някаква степен, а ние сме най-близко до чистокръвни атланти от съществуващите в съвременния свят. Но сега… — Той погледна към затъмнените прозорци на камерата. — Сега знам точно какви са тези промени. И мога да ги взема под внимание.
— Под внимание за какво? — попита Нина.
— За начина, по който светът трябва да бъде възстановен и да стане какъвто е трябвало да бъде винаги. Свят, в който атлантите ще заемат отново мястото си като законни владетели на човечеството, за да го водят напред, без да бъдат ограничавани от безполезните маси. — Той прекоси лабораторията, следван от дъщеря си. Нина вървеше до тях почти против волята си и не можеше да схване думите му. Да не би да се беше побъркал? Звучеше почти толкова откачено, колкото Куобрас!
— Това тук — Фрост посочи една камера със стъклена стена и дебели каучукови уплътнения, — е резултатът, до който ме доведе откриването на истинската атлантска ДНК. Беше един от вариантите, който компютрите бяха симулирали, но до този момент нямаше как да се знае дали е бил правилният.
Нина надникна в камерата. Вътре видя редица цилиндри от стъкло и стомана, пълни с безцветна течност.
Беше сигурна, че това не е вода.
— Какво има в тях? — попита тя смутено.
— Това — каза й Фрост, — е нещо, което наричам Тризъбец. Най-силното оръжие на Посейдон. Всеки от тези цилиндри съдържа в суспендиран вид генетично моделиран вирус.
Нина отскочи от стъклото.
— Какво?!
— Напълно безопасен е — увери я Кари. — Поне за нас.
— Какво искаш да кажеш с това „за нас“?
— Ние сме имунизирани — каза Фрост, — или по-скоро вирусът е безвреден за нас. Бе създаден така, че да не може да атакува азотните последователности, съдържащи се в атлантската ДНК, дори и тези последователности да са мутирали. Но за всеки, който не притежава тази ДНК последователност… той е сто процента смъртоносен.
Нина се почувства така, сякаш внезапно помещението е останало без въздух.
— О, боже — прошепна тя. — Да не сте луди? Не, не ми отговаряйте — вие сте луди!
— Не, Нина, моля те, послушай — започна Кари. — Знам, че ти е трудно да го възприемеш, но ако се замислиш, ще видиш колко погрешно си програмирана в социално отношение. Светът е хаос и става все по-лошо — единственият начин това да бъде спряно е възвръщането на управлението на атлантския елит.
— Да мислиш, че масовото убийство е лошо нещо, не е социално програмиране! — сопна се Нина. — Сериозно ли ми казвате, че планирате да изтриете от лицето на земята осемдесет и четири процента от човешката раса? Това са почти пет и половина милиарда хора!
— Ако не го направим — изгледа я Фрост, — човечеството ще се задуши в собствената си отпадъци — негодните ще ни задушат с масата си и ще изконсумират наличните ресурси до пълното им изчерпване. А с нашата работа ние ще възстановим света такъв, какъвто е трябвало да бъде. Фондация „Фрост“ ще обедини оцелелите по цялата планета.
Нина бавно отстъпи назад.
— С ваша помощ, така ли? Вие не сте с всичкия си! Говорите все пак за хора, а не за отпадъци. Кога планирате да започнете малкия си апокалипсис?
Фрост й хвърли мрачна усмивка:
— Не планирам нищо, д-р Уайлд. Вече го правя.
Отново я обхвана чувството за липса на въздух.
— Какво?
— На пистата през фиорда стои един товарен самолет, Еърбъс А380. Ще отлети след петнайсет минути, първо до Париж, а след това до Вашингтон. Докато е във въздуха, ще разпръсне вируса Тризъбец над Европа, а след това в Атлантическия океан, и най-сетне над източното крайбрежие на Съединените американски щати. Предвижданията ни са, че за месец този вирус ще се разнесе до всяко населено място на планетата. Всички, които не носят атлантския геном, ще бъдат заразени.
— И после какво? — прошепна Нина.
— После… — Фрост се приближи до камерата и задейства контролното табло. Черните прозорци потръпнаха и станаха прозрачни. — После ще се случи ето това.
Нина бавно пристъпи напред, едва заставяйки се да погледне. Пред очите й се разкри вътрешността на камерата. Антисептична бяла клетка, празна, с изключение на една тоалетна чиния от неръждаема стомана и ниско легло, върху което лежеше…
