Кари се затича, но Чейс бързо я спря, хващайки я за ръката.
— Почакай! — заповяда той и я дръпна назад.
Нина махаше… с палец, обърнат към дланта й.
Чейс хукна към чупката в коридора. Точно преди да стигне до там, се претърколи и вдигна оръжието си.
Бодигардът се показа и се прицели с автомата — колкото да открие, че целта му е на пода с насочено към него дуло.
Чейс изстреля три куршума.
Бодигардът изпусна оръжието си, олюля се и полетя през счупения прозорец, падайки на площадката за хеликоптери от петнайсет стъпки височина. Шумът от Джет Рейнджъра нахлу в крепостта.
— Добре ли си? — попита Чейс.
— Добре съм, добре съм! — извика Нина.
Кари се спусна към нея и за изненада на Нина я прегърна.
— Слава богу, че си невредима! — Тя леко се отдръпна, смръщила нос. — Каква е тая миризма?
— Той е виновен — отвърна Нина и погледна към Чейс, който извърна очи невинно. Воят на хеликоптера я отрезви: — Хаджар! Ще се измъкне!
— По дяволите! — Чейс се втурна към счупения прозорец. Хеликоптерът се издигна от площадката. — Може би ще успея да улуча двигателя и ще го принудя да кацне…
— Нямаме време — настоя Кари. Тя се отдалечи от Нина, взе автомата си и отиде до прозореца, откривайки огън по пилотската кабина.
Прозорчето на вратата на пилота се разби под яростната атака. Предното стъкло се обля в червено. Пилотът се сгърчи в седалката и хеликоптерът се завъртя извън контрол.
Опашката му се отклони срещу прозореца, вертикалното витло заприлича на гигантски циркуляр.
— Лягай! — изкрещя Чейс, хвана Кари с едната си ръка и Нина с другата, и ги дръпна от прозореца.
Кастил, прикован от гледката на носещия се към него хеликоптер, изведнъж се осъзна и хукна към коридора в мига, когато витлото се вряза в каменния бордюр на прозореца и се разпадна. Една от перките се откъсна и се заби в стената отсреща само на няколко сантиметра над главата му.
Останал без опашка, хеликоптерът започна да се спуска неуправляемо. Хаджар изкрещя и хвана резервните прибори за управление, макар да разбираше, че няма шанс.
Перките на главното витло се разбиха на милиони парчета при сблъсъка с безжалостния бетон. Машината се килна настрани и се вряза с трясък в площадката.
Чейс се беше хвърлил върху Нина в опит да я защити със собственото си тяло.
— Добре ли си?
— Струва ми се, че съм мъртва — измърмори тя.
— А на мен ми се струва, че си добре. Но… О, боже, имаш остра нужда от душ! — Тя го перна с ръка. — Госпожице Фрост? Добре ли сте?
Кари се изправи на крака.
— Артефактът! Трябва да го вземем! — Тя изтича към стъпалата на площадката.
— Все още е опасно! — извика след нея Чейс, но прекалено късно.
— Mon dieu! — измърмори Кастил, гледайки невярващо забитата в стената перка. — Хеликоптери! Всеки път проклетите хеликоптери! Знаех си!
— Все още си жив, Хюго, така че спри да се оплакваш! Хайде! — Чейс се изправи. Нина тъкмо се канеше да стори същото, но той поклати глава. — Опасно е. Изчакай тук. — Той тръгна след Кари и Кастил го последва.
За негово облекчение хеликоптерът не се запали, но из въздуха се носеше силна смрад на гориво, а двигателят продължаваше да работи; счупените останки от перките на витлата се въртяха над смачкания фюзелаж. Корпусът беше килнат под почти четирийсет и пет градусов ъгъл, а носът му приличаше на счупена яйчена черупка. Кари беше вече до него, провираше се под въртящите се перки, опитвайки се да стигне до вратата.
— Мис Фрост, почакайте! — отново извика Чейс, докато тичаше по стъпалата към площадката. — Кари! Не е безопасно!
— Трябва да вземем артефакта! — отвърна тя и надзърна в кабината. Видя Хаджар отпуснат в седалката, от челото му течеше кръв. Ключалката изщрака и тя отвори вратата…
Хаджар неочаквано се раздвижи, вдигна дясната си ръка и я провря в ръкава на дрехата й. Тя изпищя, когато кръвта обагри ярко белия плат и инстинктивно стисна раната с другата си ръка.
В този момент иранецът скочи от пилотското място и я блъсна по гръб, притискайки я към земята, опрял назъбеното острие, прикрепено към чуканчето на ръката му в шията й. В другата си ръка държеше автомат МП.
— Свали оръжието или тя е мъртва! — извика той. — Веднага!
Чейс осъзна, че дори изстрел в главата не би помогнал в тази ситуация — ако Хаджар паднеше, от тежестта на тялото му острите зъбци щяха да се забият във врата й. Тъй като нямаше избор, той пусна пистолета си. Кастил направи същото. Двамата изритаха оръжията си настрани.
— Добре — ухили се Хаджар. Като продължаваше да държи ръката си срещу шията на Кари, той се наведе и взе оръжието си, насочвайки го към Чейс и Кастил. — Тя все още ми трябва жива. Не…
Един куршум се заби във фюзелажа. Всички вдигнаха очи. Нина стоеше до счупения прозорец и се целеше с автомата на мъртвия бодигард в хеликоптера.
— Пусни я, Хаджар! — извика тя.
— Нина, не стреляй по него! — предупреди я Чейс. — Ако падне, ще пререже гърлото й.
— Пусни я!
— Не си използвала оръжие преди, нали? — попита подигравателно Хаджар. — Личи от начина, по който го държиш! Наистина ли мислиш, че можеш да ме улучиш, преди да я убия?
— Не се целя в теб! — отвърна тя.
Кастил вдигна вежди.
