— Надявам се, че не си вдигнала оръжие срещу госпожица Фрост!
Гласът на Хаджар беше пълен с насмешка.
— Тогава какво?
— Целя се в резервоара за гориво. Който в момента гори.
Всички глави като по команда се обърнаха към катастрофиралия хеликоптер. Мръсен черен дим се издигаше от капака на двигателя.
Стреснат от новата опасност, Хаджар се дръпна, натискът на острието отслабна…
Което даде възможност на Кари да издърпа лявата си ръка и да отблъсне зъбците от шията си.
Тя усети лека болка по кожата, но това бе само драскотина. В следващия миг извъртя дясната си ръка и изпрати един каратистки удар в челюстта на иранеца. Неудобната й позиция не й даваше голяма възможност, но дланта й бе достатъчно твърда, за да разбие зъбите му. Той изплю кръв и издаде клокочещ звук, залитайки назад. Кари се претърколи, а Чейс се наведе да върже Хаджар.
— Вземи металното парче! — извика той на Кари, докато се бореше с иранеца, стиснал китките му. Хаджар бе по-силен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Освен това държеше смъртоносно оръжие във всяка ръка, докато Чейс разполагаше само с два юмрука.
Кари бързо се изправи, като държеше главата си наведена, за да избегне въртящите се перки. Тя се приближи към отворената врата на пилотската кабина.
— Не! Кари! Металът е в чантата му! — провикна се Нина.
Чейс погледна надолу. Хаджар беше преметнал през рамото си торба…
Краткото разсейване на вниманието бе достатъчно, за да даде на иранеца възможност. Движен от болка и ярост, той извъртя лявата си китка и натисна спусъка на оръжието си. От дулото на компактния картечен пистолет избухнаха пламъци, достатъчно близко, за да опърлят бузата и врата на Чейс. Кастил, който тичаше да помогне, рязко промени посоката си и блъсна Кари встрани, за да избегне куршумите.
Хаджар вдигна отново оръжието си за смъртоносен откос.
Два юмрука и една глава…
Чейс се засили и заби глава право в лицето му; чу се хрущене и от счупения нос на мъжа бликна кръв.
— Така ти се пада!
Пушекът от хеликоптера се увеличаваше, пропукването на пламъците се чуваше над воя на двигателя.
Без да изпуска китките на Хаджар, Чейс блъсна замаяния си противник.
— Хаджар! — извика той. — Горе ръцете! — И вдигна ръцете му във въздуха…
Хаджар осъзна какво ще се случи, но твърде късно.
Здравата му ръка и картечният пистолет, който той продължаваше да стиска, се превърнаха за миг в дъжд от кървава пяна и разбита стомана, когато Чейс го блъсна към въртящите се витла. Другата му ръка, въоръжена с назъбеното острие, бе сполетяна от не по-добра участ, осеминчовото острие се отчупи като дръжка на близалка, преди въртящата се перка да отнесе други пет-шест сантиметра от пънчето на китката му.
Хаджар се взираше ужасен и невярващ в кръвта, която течеше от ръцете му, после заби очи в англичанина, когато той го обърна към себе си…
Огромният юмрук на Чейс разплеска окървавеното му лице. Хаджар залитна назад и падна в пилотската кабина; в този миг Чейс дръпна каишката на торбата му.
Хеликоптерът изскърца зловещо.
Чейс се обърна и побягна. Кастил вече се беше отдалечил, за да се скрие зад стълбите заедно с Кари.
Първите езици на пламъците облизаха смачкания фюзелаж и се извиха към горната част на двигателя, докато хеликоптерът се килна накрая на една страна. Онова, което бе останало от перките, се заби в бетона и се разтроши. Керосинът бликна от спуканите резервоари и потече по горящия двигател…
Хаджар пищеше, но гласът му бе напълно заглушен от експлозията на хеликоптера.
Кастил и Кари се завтекоха към вратата в основата на стълбите. Чейс, на десетина метра зад тях, едва успя да се хвърли на земята.
От небето заваляха останки, но корпусът бе поел по-голямата част от удара. Най-едрите парчета се приземиха съвсем близо до него, а няколко по-малки се забиха в гърба и краката му. Той простена.
— Едуард! — извика Кастил и хукна към него.
— Мамка му! — Чейс се намръщи и хвана крака си. — Боли ме така, сякаш ме е ритнал някой побеснял кон!
Нина изтича до Кари.
— Добре ли си?
— Да, добре съм! — отвърна тя. Очите й изразяваха благодарност. Двете жени без да се бавят се насочиха към Чейс.
— Взе ли артефакта?
— Добре ли са всички? — попита Нина в същия момент. Те размениха усмивка и ускориха крачка.
— Виждаш ли? Отново хеликоптери! — каза Кастил и махна с ръка към горящата развалина. — Два пъти за пет минути, единия път едва не ме уби. Дяволски машини!
— Хюго, млъкни! — каза Чейс уморено, докато куцукаше да вземе пистолета си.
— Къде е артефактът? — попита Кари.
Той й подаде торбата.
— Тук. Надявам се да си е струвало.
— Ето го. — Тя извади металното парче. Близките пламъци, отразени в блестящата му повърхност, го правеха да изглежда още по-лъскав. — Това е — каза тя и го подаде благоговейно на Нина. — Това е пътеката към Атлантида.
Нина го взе и се загледа в символите, издраскани в метала. Едновременно й се струваха познати, различни и мистериозни. Тя вдигна очи към Кари.
— Не искам да ти развалям настроението, но преди да тръгнем да търсим Атлантида не бива да забравяме, че сме приковани в Иран.
