Мек плясък накара Нина да се обърне и тя видя втори кайман в другия край на залата. Беше дори по-голям от първия и в незаинтересоваността си приличаше по-скоро на дънер.
Дънер със зъби. Той лениво отвори уста, изпускайки злобно съскане.
Кари забърза крачки. Сега се намираше почти на половината път и гредата се отпусна под тежестта й. След всяка стъпка се отпускаше още повече.
Тя вече ясно виждаше кинжала. Върхът му лежеше в метална купа, която изглеждаше сякаш свързана с нещо зад плитката вдлъбнатина. Дали не беше поредният глупав капан?
Точно в края на гредата имаше много тесен перваз, толкова тънък, че не го бе забелязала досега. Беше широк под метър и дълбок не повече от един сантиметър, напълно достатъчно да стъпи с върха на пръстите си. Бе поставен там очевидно нарочно от строителите на храма, но засега причините, по които го бяха направили, оставаха неясни и Кари имаше странното чувство, че отговорът няма да й хареса, когато се разкрие…
Гредата се разклати.
Вниманието й се бе отклонило към мистериозния перваз само за миг — но той бе достатъчен, за да изгуби равновесие. Тя се опита отчаяно да се задържи изправена, но тежестта й се бе преместила доста напред. Само секунда и щеше да падне в езерото, между челюстите на дебнещите каймани…
Тя се хвърли напред, стискайки гредата с две ръце и се опъна по корем. Усети удара на тясното дърво в стомаха си като удар от полицейска палка. Стегна колене около потръпващата греда, впрегнала всички сили в усилието да не се изтърколи във водата.
— Кари! — изкрещя Нина.
Чейс съблече якето си, готов да се хвърли след нея.
— По дяволите, няма да успее да го направи!
Кайманите, привлечени от звука, се приближиха.
— Назад! — извика Кари. Коленете й бяха потопени във водата, но тя успя да закачи двете си обувки за гредата и да се изтегли напред.
Дългата глава на по-близкия кайман се показа напълно над повърхността и отворената уста разкри острите като трион зъби…
— Хей! — изрева Чейс, скочи на края на гредата и удари с крак във водата, предизвиквайки шумен плясък и пръски. — Насам! Хей!
По-едрият кайман промени посоката с лек удар на опашка и се насочи към него. Първият продължаваше да се плъзга бързо към Кари, но обърна главата си при звука и отхапа само тока на обувката й с хрущене, което отекна из цялата зала.
Кайманът изпусна остро въздух, удари с опашка силно по водата и заплува надолу. Притисната плътно към гредата, Кари гледаше като обезумяла към огромното туловище. То правеше зловещи кръгове под водата около нея.
Чейс предизвика нов плясък с крака, преди да се дръпне назад към платформата, когато кайманът излетя от водата с разтворена паст. Мощните лапи задраскаха по каменната стена и тежкото му тяло се блъсна глухо в гредата.
Кари бе на косъм от това да падне във водата. Тя се притисна още по-здраво към дървото, кайманът отново се блъсна в опит да се докопа до Чейс, преди най-сетне да се признае за победен и да се хвърли назад в езерото.
Другият продължаваше да прави кръгове около нея, от устата му течеше слизеста вода, когато се показа на повърхността. Този път си бе научил урока и се целеше в горната част на тялото й, не в краката. Тя се изпъна и отново се придърпа напред.
Пръстите й докоснаха студения камък, тя се вкопчи в малкия корниз, концентрирайки цялата си сила, за да се надигне от гредата, след което успя да стъпи с единия си крак върху нея и да се изправи.
Кайманът удари…
С вик Кари грабна кинжала от мястото му и замахна между жълтите зли очи на влечугото, забивайки го дълбоко в мозъка му.
Кайманът се блъсна в гредата, след това се плъзна тромаво в езерото и тя извади обляното в кръв острие. Кръвта обагри в червено тъмната вода и тя се разпени, сякаш кипнала от дъното.
Чейс имаше право.
Пирани!
Кари се прилепи към стената. Единият й крак бе още върху гредата, която се тресеше от блъскащото се в нея тяло на влечугото. Върхът на другия й ток беше на малкия корниз. Тя почака, докато гредата спре да се люлее и се огледа да види резултата от вземането на кинжала. Нещо определено бе изщракало, когато тя го хвана…
Случиха се едновременно две неща.
Отнякъде над Чейс и Нина долетя силен звън от метал. Тя долови с периферното си зрение движение в отвора, който Чейс бе забелязал, но беше твърде тъмно, за да разбере какво е.
Но нямаше време да мисли, защото гредата бе започнала да се движи, прибирайки се в стената зад нея. Поддържащите я стълбове се преместиха заедно с нея, предизвиквайки V-образни вълни по повърхността — цялото нещо беше инсталирано върху подобие на рамка на езерното дъно и сега изчезваше с обезпокоителна скорост в студения камък зад гърба й.
— Еди, направи нещо, спри го! — извика Нина, като гледаше безпомощно как гредата се отдалечава от ръба на платформата.
— Как? — попита той, докато търсеше нещо, каквото и да е, с което да спре неумолимото му оттегляне. Нямаше нищо.
