Чейс насочи лъча на фенера към водата и по стените на залата заподскачаха отражения. Езерото, дълго най-малко трийсет метра, бе широко около осем. Пресичаше го нещо, което Нина в първия момент бе взела за въже, но се оказа тясна дървена греда, не по-широка от пет сантиметра, поддържана от забити в дъното на езерото пръти. Гредата се намираше на шейсет сантиметра под нивото на платформата — и само на двайсетина над ленивата повърхност на водата.
— Добре, и сега какво? — въздъхна Чейс.
Кари посочи отвъд канала.
— Какво е това?
Светлината разкри проблясващ златен кинжал, който лежеше в плитка ниша точно над срещуположния край на гредата. Трийсетина сантиметра над него по дължината на отсрещната стена минаваше перваз, но изглежда не съществуваше начин да се стигне до него.
— Това явно е Предизвикателството на Сръчността — обади се Нина, като стигна до ръба на платформата и се наведе да види гредата от по-близо.
— Като си помисля, че трябва да се пази равновесие върху това нещо, за да се стигне до кинжала…
Опитните очи на Чейс забелязаха нещо интересно в единия край на езерото срещу каменната стена.
— И тогава онова нещо се спуска надолу, така че останалите да могат да пресекат. — От другата страна имаше тесен подвижен мост, повдиган от въжета. — Той описа с показалец една въображаема дъга от горния край на моста надолу до ръба на платформата, върху която стояха.
Нина се взря още по-напрегнато в езерото. Във всеки край на залата можа да различи извитите сводове на нещо, което предположи, че е водопровод, канали, през които водата да минава.
— Защо просто не преплуваме до отсреща? — запита се тя гласно. — Не знам колко е дълбоко, но…
Матовата зелена повърхност на водата внезапно се раздвижи и изригна, разкривайки цяла редица от зейнали челюсти с огромни, лъснали зъби, устремени право към главата на Нина…
Кари я сграбчи за яката и я дръпна назад точно когато устата на каймана се захлопна с чаткане на мястото, на което Нина бе стояла само миг преди това. Хищникът се хвърли и замята по края на езерото, опитвайки се да се докопа до плячката си, но отвесната каменна стена осуети плановете му. Като не успя да се покатери, той падна обратно във водата с ужасно съскане.
Нина бе прекалено уплашена, за да говори.
— Исусе! — успя да произнесе тя, когато гласът й се възвърна. — Боже мой…
— Ето защо не е възможно да преплуваме. Не бих се изненадал, ако се окаже, че има и пирани.
— Но как са попаднали тук? — извика тя. Цялото й тяло трепереше. — Проклетият храм е от преди пет хиляди години!
Чейс предпазливо изследва езерото, взрян в набраздената повърхност.
— По същия начин, по който капаните продължават да действат — това е работа на ония нещастници отвън.
Като държеше краката си на разумна дистанция от ръба, Чейс се изправи и насочи светлината към тавана.
— Има нещо там горе, но не мога да видя какво е. Прилича на вдлъбнатина в стената.
— Стигаш ли до там?
— Не, прекалено високо е… О, почти успях. Но за да се види добре, ще се наложи да пресечете езерото до мястото, на което е кинжалът.
Кари изпусна дълга въздишка.
— Добре. Предполагам, че аз съм тази, която трябва да го направи.
— Ти? — противопостави се Нина. — Но ти си ранена!
— Сигурна ли си? — попита Чейс. — Искам да кажа, гредата е тясна, но вероятно мога да го направя…
В отговор Кари без всякакво усилие направи стойка на ръце, подпряна единствено върху здравата си ръка, преди елегантно да стъпи отново на земята.
— Добре — кимна Чейс. — Значи ти отиваш и донасяш кинжала…
Нина погледна към езерото видимо разтревожена.
— Кари, сигурна ли си? Ако някоя от онези твари те види…
— Нямаме избор — отвърна Кари и се приближи към гредата. — Колко време ни остава?
— Четирийсет и една минути — каза й Чейс.
— Тогава по-добре да побързам. — Тя стъпи внимателно от платформата върху дървената греда. Гредата пропука и леко се огъна. Чейс вдигна фенера, за да освети пътя й. Като се стегна вътрешно, Кари бавно разтвори ръце за равновесие и простена глухо от раната в ръката.
— Добре. Ето, тръгвам.
Тя направи първата крачка. Гредата пропука отново, по-силно. За ужас на всички тя се разклати и поддържащите пръти се залюляха във водата, предизвиквайки вълнение.
Водата в отсрещния край на залата, близо до водопровода, също се надигна. Зловещите очи на каймана се показаха на повърхността, останалата част от туловището му бе едва видима под размътените талази.
— Кари… — предупредително извика Нина.
— Виждам. — Тя насочи цялото си внимание отново към гредата, по която напредваше стъпка по стъпка. Намираше се по средата на разстоянието между два пръта и гредата се люлееше обезпокояващо само на сантиметри над водата.
Кайманът се размърда, опашката му направи змиевидно движение и той сякаш се насочи към нея.
Кари не му обърна внимание, съсредоточена единствено върху пазенето на равновесие. Следващият поддържащ прът сега се намираше почти под нея. Гредата спря да се клати, но се наложи да впрегне цялата си воля, за да се застави да продължи напред.
