Тя пъхна парче хартия в ръката ми и се отдалечи. Като ми обърна гръб, извика нещо на италиански и цялата зала избухна в радостни възгласи. Нямах джобове, затова бързешком скътах бележката в сутиена си, молейки се никой да не забележи.
Нашият прием продължи доста по-дълго от първия, вероятно защото гостите ни се забавляваха твърде много, за да си тръгнат. Но колкото и време да траеше, имах чувството, че свърши за броени мигове.
Часове по-късно напълно изтощена се отправих към стаята си. Така бях преяла, че дори не можех да си помисля за вечеря, и макар да беше рано, идеята да се пъхна в леглото ми се стори доста примамлива.
Само че още преди да стигна до леглото си, Ан ме намери и ми поднесе изненада. Аз ахнах и моментално грабнах писмото от ръката u. Пощенските служители на двореца заслужаваха похвала — действаха светкавично.
Скъсах плика и излязох на балкона, където попих думите на баща ми заедно с последните слънчеви лъчи на деня.
Скъпа Америка,
Ще трябва да напишеш писмо до Мей час по-скоро. Като видя, че последното ти е предназначено само и единствено за моите очи, остана безкрайно разочарована. Да си призная, и мен ме спипа неподготвен. Не знам какво точно очаквах да прочета вътре, но определено се разминаваше с реалността.
Първо — да, вярно е. Когато говорих с Максън по време на посещението ни в двореца, намеренията му към теб бяха повече от сериозни. Не смятам, че е способен да изкривява истината, и му повярвах (все още му вярвам), когато ми призна за дълбоките си чувства към теб. Уверен съм, че ако не беше обвързан с толкова процедури, отдавна щеше да е избрал теб. Една част от мен вярва, че цялата тази мудност е в наша полза. Греша ли?
Простичката истина е, че, да, одобрявам Максън, и ако искаш да си с него, те подкрепям напълно. Ако ли пък не, пак съм зад теб. Обичам те и искам да намериш щастие. Дори това да значи живот в мизерната ни къщурка вместо в двореца. Нямам нищо против.
Що се отнася до другия ти въпрос — и на него ще трябва да дам положителен отговор.
Америка, знам, че не се имаш за кой знае какво, но е време да повярваш в себе си. Години наред ти повтаряхме, че си даровита, но ти се увери в това чак когато ангажиментите ти се умножиха. Спомням си деня, в който осъзна, че пълният ти седмичен график се дължи на гласа ти и таланта ти на музикант, тогава се почувства толкова горда. Сякаш внезапно проумя какви способности имаш. Пък и откакто се помня, все ти повтаряме колко си красива, но май така и не се възприе като красавица, докато не те посочиха за участничка в Избора.
Родена си за водач, Америка. Имаш глава на раменете си; имаш желание да усвояваш нови знания; и може би най-важното — способна си да проявяваш състрадание. А народът ни се нуждае от състрадание повече, отколкото предполагаш.
Ако искаш короната, Америка, вземи я. Вземи я. Защото ти принадлежи.
Но… ако не си готова да понесеш такова бреме на плещите си, не бих те укорил. Бих те посрещнал вкъщи с отворени обятия.
Обичам те.
Татко
