Съвсем скоропостижно стана ясно, че истинската опасност от провал се криеше в записките на Силвия. Докато кралицата благосклонно помагаше на момичетата да се представят добре пред германските ни гости, Силвия обикаляше периметъра на залата и нищо не убягваше от проницателния u поглед. До края на приема беше натрупала цял куп страници с бележки. Двете с Крис бързо проумяхме, че единствената ни надежда за успех беше да впечатлим Силвия с организационните си умения.
На следващата сутрин Крис дойде в стаята ми заедно с прислужничките си, за да се подготвим заедно. Искахме да изглеждаме достатъчно прилично, че да си проличи кой командва парада, но не и чак толкова, че да станем за присмех. Стаята ми се напълни с момичета и беше много забавно. Всички прислужнички се познаваха и си бърбореха оживено, докато ни обгрижваха. Обстановката ми напомни за дните, в които ми беше гостувала Мей.
Часове преди обявеното начало на събитието двете с Крис слязохме в приемната зала, за да се уверим, че всичко е наред. За разлика от първата група момичета, ние бяхме решили да пропуснем картичките, обозначаващи мястото на всеки от гостите, и да им позволим да седнат, където пожелаят. Оркестърът дойде за репетиция и, за наш късмет, се оказа, че платът, който бяхме избрали за драпериите по стените, допринася за добрата акустика на салона.
Понаместих колието на Крис, докато се изпитвахме една друга за заучените фрази. Италианското u произношение беше много естествено.
— Благодаря — каза Крис.
— Grazie — отговорих аз.
— Не, не — обърна се тя към мен. — Просто ти благодаря. Справи се блестящо и… знам ли. Мислех си, че след случилото се с Марли ще се откажеш. Боях се, че ще ми се наложи да действам сама, но ти вложи такова старание. Представи се завидно.
— Благодаря. Ти също. Не знам дали щях да оцелея, ако ме бяха сложили в една група със Селест. Благодарение на теб почти ми беше лесно. — Крис ми отвърна с усмивка. Говорех най-искрено. През цялото време се беше трудила неуморно. — Права си за едно: много ми е трудно без Марли, но така или иначе не бих се предала. Приемът ни ще е за чудо и приказ.
Крис прехапа устна и се замисли за момент. После по най-бързия начин, сякаш се опасяваше да не загуби смелост, каза:
— Значи, не си се отказала от съревнованието? Все още се бориш за Максън?
Не че не беше ясно каква е причината всички да сме в двореца, но никое от другите момичета не беше формулирало въпроса по този начин. Хвана ме неподготвена и се позачудих дали да u дам отговор. И ако да — какъв да е той?
— Момичета! — изви глас Силвия, нахлувайки през вратата. За пръв път бях толкова благодарна да я видя. — Моментът наближава. Готови ли сте?
Зад нея се появи и кралицата, балансираща със спокойното си излъчване припряността на Силвия. Очите u обходиха залата с възхищение. Усмивката u ми донесе огромно облекчение.
— Почти сме готови — обяви Крис. — Остават ни само няколко финални щриха. За едно от нещата ще сте ни необходими вие с кралицата.
— Така ли? — заинтригува се Силвия.
В този момент кралицата ни доближи, а тъмните u очи искряха от гордост.
— Прекрасно е. А вие двете изглеждате зашеметяващо.
— Благодарим ви — казахме с Крис в един глас. Бледосините рокли с големи златисти акценти бяха ушити по мой модел. Празнични и разкошни, но не прекалено натрапващи се.
— Сигурно са ви направили впечатление колиетата ни — подхвана Крис. — Решихме, че ако са сходни, гостите по-лесно ще ни разпознават като домакини на събитието.
— Отлична идея — похвали ни Силвия, вписвайки нещо в бележника си.
Двете с Крис се спогледахме усмихнато.
— Тъй като и вие двете също сте домакини, сметнахме, че ще е добре и вие да носите по едно такова — казах аз, докато Крис взимаше кутиите за бижута от близката маса.
— О, нямаше нужда! — възкликна кралицата.
— Това… за мен ли е? — удиви се Силвия.
— Разбира се — каза приветливо Крис и им даде по една кутия.
— Бяхте ни от такава помощ. Заслугата за това събитие е и ваша — добавих аз.
Личеше си, че и кралицата е трогната от жеста ни, но Силвия направо онемя.
Внезапно се зачудих дали някой от двореца някога u бе засвидетелствал каквото и да било внимание. Вярно, идеята ни беше хрумнала предишния ден, докато умувахме как да я привлечем на наша страна, но сега се радвах, че u бяхме поднесли подаръка не само поради онова ни съображение.
Силвия може и да беше непоносима на моменти, но пък целеше единствено да ни помогне с наставленията си. Заклех се пред себе си да u се отблагодаря по по-подобаващ начин.
Един от икономите дойде да ни извести, че гостите ни са пристигали, и с Крис заехме позиции от двете страни на голямата порта, за да ги приветстваме още на входа. Оркестърът засвири тихо за фон, прислужничките закръжаха наоколо с ордьоврите и залата беше готова за приема ни.
