— Милейди — поклони се Морган като избягваше да я гледа. Рикенда направи грациозен реверанс.
— Добър вечер, Ваше Светлост. Сестра Люк ми спомена за някакво съобщение от краля?
— Да, Милейди. Предполагам, че сте чули нещо за забавянето днес следобед, преди да спрем тук да нощуваме?
— Чух. — Отговорът беше прям и тих, след което Рикенда сведе очи. — Моля, влезте, Ваша Светлост. Репутацията ви на дерини едва ли ще нарасне, ако ви видят да стоите пред палатката ми.
— Нима предпочитате да ме видят, че влизам в палатката ви, Милейди? — усмихна се Морган, но все пак прекрачи прага.
— Сестра Люк ще свидетелства за благоприличието на срещата ни, Ваша Светлост — отвърна тя на усмивката му. — Извинете ме за момент, искам да проверя дали синът ми е заспал.
— Разбира се.
Вътрешността на палатката бе разделена от леко прозрачни завеси в кралско синьо. Различаваше светлината на свещта й зад завесата, но подробностите се губеха. Вероятно спалните за сестрата, детето и самата графиня бяха някъде отзад. В тази част се виждаха само два сгъваеми стола, няколко сандъка и поставка с жълти свещи на нея. Пода бе застлан с килим, за да предпазва от влагата, но не представляваше нещо особено. Очевидно всичко бе взето от склада на Кардиъл в последния момент. Надяваше се, че графинята и синът й не са принудени да търпят твърде много неудобства.
Рикенда се плъзна тихо в стаята и докосна устни с пръст.
— Заспал е, Ваша Светлост. Искате ли да го видите? Само на четири годинки е, но страшно се гордея с него.
Морган разбра, че й се иска да се съгласи и кимна леко. Сестрата вдигна глава при влизането им и понечи да се поклони и да излезе, но Рикенда й махна да остане и отведе Морган до кошчето, където спеше детето.
Брендан бе наследил огнената коса на майка си и Морган почти не откри прилика с Бран Корис. Само нещо около носа му напомняше кръвната линия на баща му, но всичко останало идваше от майката. Гъстите дълги клепки лежаха като паяжина над очите му и Аларик си помисли, че има нещо женствено в лицето и косата, същата коса, която видя за първи път в една карета пред Свети Торин. Не можа да си спомни цвета на очите му, но бе сигурен, че ако ги отвори сега, ще се окажат сини.
Майка му се усмихна и придърпа завивките по-нагоре, след което направи знак на Морган да я последва. Неволно забеляза в другия край на помещението ниско легло, застлано с бледосиня коприна и разбра, че това е ложето на Рикенда. Наложи си да не мисли за това, когато жената се обърна към него и заговори:
— Благодаря ви, че дойдохте, Ваша Светлост. Трябва да ви призная, че много ми липсваше общуването с други хора, откакто напуснахме Дхаса. Сестра Люк е много любезна, но е твърде мълчалива. А другите… не искат да общувате жената на предател.
— Въпреки че същата жена предложи помощта си на краля и е млада и беззащитна? — попита меко Морган.
— Въпреки това.
Морган наведе глава, чудейки се какво да отговори на това изящно създание, което така силно го привличаше.
— Вашето родно място — прилича ли на Коруин? — смени внезапно темата той и закрачи неспокойно в тясното помещение.
Рикенда го следеше с поглед, без да издава чувствата си.
— Да, донякъде. Не е така хълмисто. Вие, коруинците, сте взели всички красиви планини. Бран казваше, че… — Замълча за миг и отново продължи. — Съпругът ми твърди, че най-плодородните земи на Единадесетте Кралства са събрани в Марли. Знаете ли, че през последните четиристотин години в Марли не е имало глад? Дори когато всички околни земи са били опустошени от суша и болести, Марли не е пострадал. Често… си мислех, че в това се изразява особената благосклонност на Бога към земята ни.
— А сега?
Рикенда сви рамене.
— Е, миналото не може да се промени, но сега, когато Бран… о, каква полза има? Все се връщам на тази тема, нали? Зная, че последното, за което бихте искал да си говорим в навечерието на битката е моят граф-предател. Защо ви изпрати краля, Ваша Светлост?
— Отчасти заради онова, което видяхме днес, милейди — отвърна той. — Споменахте, че сте чули защо се забавихме по пътя. Съзнавате ли степента…
— Обезглавени трупове, набити на колове — прекъсна го тя. — Облечени в униформите на Касан, но раните не съответствали. Да не би кралят да ви е пратил да ме попитате дали съпругът ми е извършил всичко това? Очаквате ли да кажа, да, Бран е в състояние да извърши такива неща? Сигурно знаете, че отдавна не съм напускала Дхаса и не мога да кажа какво е сторил съпругът ми!
Морган преглътна и отстъпи назад, смаян от силата и откровеността на избухването й.
— Простете ми, милейди, но вие грешите спрямо краля и мен самия. Никому не е минавало през ум, че вие знаете какви са плановете на съпруга ви. Всъщност, всичко говори, че измяната му е била въпрос на злощастно стечение на обстоятелствата и недомислие от наша страна. Човек, който е замислял да измени на краля си, едва ли ще остави съпругата и наследника си в плен. Ако сте останала с впечатлението, че верността ви е поставена под съмнение, то моля да приемете извиненията ми.
