Таро улови ръката му. Момичето бе замаяно от удара, от носа и устата й се стичаше кръв, но, изглежда, тя въобще не страхуваше. Или беше изключително смела, или беше пълен идиот като огромния монах, който тихо бродеше из Мушиндо и винаги се усмихваше.
— Да не би да си някоя преоблечена принцеса — попита Таро, — която има властта да дава прошка?
— Прошката ще дойде от господаря Генджи, разбира се — отвърна Кими. — Всички знаят, че той има меко сърце.
— Ах ти, нагло дете! — лейтенантът извади меча си.
— Спри — нареди Таро. — Главата й е по-полезна там, където е в момента. Поне засега. — Той щеше да докаже на Ханако, че надеждата й за спасение е напразна. Момичето не бе успяло да се промъкне покрай неговите часовои.
— Няма да успеете — заяви Кими.
— А, разбирам — рече Таро. — Ти не си принцеса, ти си пророчица.
— Не аз — отвърна Кими, решително издавайки напред брадичката си, — а госпожа Шидзука е пророчица.
Подигравателното шушукане сред мъжете внезапно спря. Странните шумове в Мушиндо оказваха своето влияние. Както бе отбелязал лейтенантът, мъжете бяха изнервени и споменаването на името на онази вещица определено не ги успокояваше.
— Тя отдавна е мъртва — каза Таро, — а мъртвият не може да оживее.
— Може би — отбеляза Кими, — но нейните пророчества са живи. Или вие не сте чували за „Есенния мост“?
— Не съществува такова нещо — отсече Таро. — Това е само приказка, за да се плашат децата. Нищо повече.
— А какво са онези свитъци, които госпожа Ханако и госпожа Емили четат?
Таро се изсмя.
— Емили превежда историята на нашия род. Дори селянка като теб трябва да го е разбрала.
— Вашата история не предрича ли срещата между госпожа Емили и госпожа Шидзука? В нея се казва: „Ние ще се срещнем в Мушиндо, където навремето се е намирала моята малка хижа. Само ти ще ме видиш. Когато другите погледнат, те няма да ме намерят. Но аз ще бъда там.“ — Кими не помнеше точните думи, но ги пресъздаде достатъчно вярно. Даже по-добре от достатъчно, след като видя как самураите се спогледаха през рамо. — Ти самият не намери ли основите на къщата?
— Откъде знаеш какво пише в свитъците? Въобще можеш ли да четеш?
— Имам уши — отвърна Кими. — Чух ги какво си говореха.
— Достатъчно! — лейтенантът дръпна въжето и Кими се строполи на земята. Той я повлече на открито към постройката на абата. — Госпожа Ханако! Вашият пратеник се провали! Единствената ви възможност е да се предадете! Нищо лошо няма да ви се случи! Имате думата ми!
— Каква тежест има думата на един предател? — провикна се Ханако. — Тя тежи по-малко от лебедовия пух. — Ханако отново стреля. Таро никога не я бе виждал да се упражнява. Явно го бе правила тайно. Ярко петно кръв се появи на гърба на лейтенанта малко преди да падне мъртъв на земята. Кими се изправи и побягна към постройката, а въжето се влачеше зад нея.
— Заловете госпожа Ханако, без да я наранявате — заповяда Таро. — Оставете Емили на мен.
Мъжете извадиха мечовете си и се хвърлиха напред. Прозвучаха още четири изстрела. Двама от нападателите паднаха. Таро се хвърли към вратата.
И се озова сред огнени пламъци. Ханако бе подпалила постройката. Таро изскочи навън и се затъркаля по земята, за да угаси огъня по дрехите си.
— Стига сте зяпали! — провикна се той към мъжете. — Намерете ги! — Няколко мъже се спуснаха към вратата на горящата колиба. — Не там, идиот! — Ханако можеше да рискува живота си, но никога нямаше да остави Емили да умре. — От другата страна!
— Оттук! — каза Кими на Ханако и Емили. — Бързо! — Озовяха ли се веднъж в гората, можеха да поемат по някоя от стотината тайни пътеки, които щяха да ги отдалечат от Мушиндо и да ги отведат в околните долини и планини, където щяха да бъдат в безопасност.
Но Емили много ги бавеше. Мъжете на Таро ги настигнаха, преди да са достигнали най-близкото дърво. Ханако извади своя къс меч и застана пред приятелката си.
— Глупак — нападна тя Таро. — Ти най-добре от всички трябва да знаеш защо.
— Бъдещето на нашия народ е по-важно от всеки друг човек — отвърна той. Можеше ли да я обезоръжи, без да я убие? Щеше да бъде трудно. Виждал я бе как борави с меч на същото това място. Тя умееше да използва меча си по-добре отколкото повече от неговите мъже.
— Бъдещето е тайна за теб, за мен, за всички — рече Ханако. — Всички, с изключение на господаря Генджи. Как дръзваш да се изправяш срещу него?
— Дошло е време ние да правим история, а не да повтаряме измислици — отговори Таро. Отскочи наляво, после надясно. Ако успееше първо да убие Емили, нямаше да има причина да продължат битката. Ханако може би щеше да се предаде.
