— Ако все още не знае, скоро ще се досети. Тя дори не е американка, а англичанка, не очаквай да те разбере.
— Преживяла е много мъки. Мили Боже, ти нищо не знаеш! Аз съм като спасителна скала в морето, на която тя може да се покатери. Не знам как да ти обясня, но чувствувам, че а мръдна — а се удавила.
— Ами аз? Да не би да си въобразяваш, че се справям с всичко ей така, като с досадна настинка! Какво ще стане с мен, Чарли?
— Ще размисля и ще ти кажа.
— Значи само защото ти се опъвам, ти ме смяташ за Атлас, подпрял сърцето ти. И когато ножът опре до кокала, ще си принуден да направиш нещо, тъй като тя била преживяла много мъки, а според теб аз не съм, то това е довод, че с мен всичко ще е наред, нали така?
— Само така ми остава да мисля. Как трябва да мисля, искам да кажа, как да поправя нещата, ако не мисля така.
— Мисли правилно и всичко ще се оправи. Ние сме родени един за друг. Живеем и мислим по еднакъв начин. Може би те обичам и, защото се мъчиш да защитаваш онази жена, но ти и тя не си подхождате. Говорим за женитба, това е завинаги, трябва да си подхождате във всичко, или поне главното.
Тя неочаквано премина на сицилианско наречие.
— Говорим един и същ език, Чарли.
Той дълбоко пое дъх и го изпусна бавно.
— Да, знам, права си Мей. Това момиче е по-различно. Покрай нея е пълно с проблеми, как е попаднала тук, с летяща чиния? Но както ти каза, това е завинаги и аз не мога да си играя с живота ти. Не бива да правим грешка. Отпусни ми две седмици срещу цял живот, Мей.
Мей увисна на врата му и го побутна към стълбичката на леглото.
— От това нищо няма да излезе, Чарли. Само ще се влачи до безкрай. Срещнах се с дон Корадо. Казах му съвсем официално, че съм му изпратила известие на луксозна хартия, за нашия годеж и ще се женим.
Краката на Чарли омекнаха. Той се свлече на стола до леглото.
— Ти си казала ТОВА на дон Корадо?!
— Да, иска да знае датата. Пожела да организира голямо годежно тържество, да покани гости от почти всички семейства, пръснати из страната. Ще го бъде или не — трябва да му кажа, значи трябва да отговориш.
— Дата? Божке, Мей…
— Трябва да теглим чертата, Чарли. Това не може да продължава вечно.
Чарли се замисли за баща си и майка си, за дон Корадо и семейството, за живота извън семейството, който той не познаваше и не признаваше. А решеше ли да остане с Мардел, трябваше да излезе вън от кръга на своите хора. Ех, защо Мардел не беше момиче, което би се задоволило с тлъста пачка, за да забрави всичко!
— Аха — каза той, вперил втрещени очи в нейните. — Трябва да определим дата.
Тя го целуна.
— Да, така е по-добре, Чарли. Сега сме наясно и се успокой, защото дон Корадо вече е съобщил на много хора, на баща ми, например.
Джордж Ф. Мелън знаеше, че бе изигран от Бог, от съдбата и най-вече от онези кучи синове в градската управа. Знаеше кой е автор на мръсния номер срещу него и сина му; управляващата партия най-хладнокръвно се бе заела да го съсипе чрез това нещастно, слабоумно и слабоволево подобие на син. Може би трябваше да го прати в семинарията да изучава телевизионна проповед, щом искаше да се посвети на Исус. Досега щеше да е създал своя Електронна църква и събрал бала пари, можеше вече да участвува в определянето на американската външна политика; но не, той твърдо бе решил да го прави бизнесмен. Нали някой трябваше да го наследи. Тогава тъкмо започваха строителството на телевизионни храмове.
Мелън кипеше от бяс. Безсъвестна сган от развратени политици искаше да опропасти живота на прекрасен млад човек, само за да не изпусне скапаната власт над този град, който той така се стараеше да обича по християнски. Какво ли имаше да се обича? Ню Йорк в най-добрия си вид представляваше снимка за календар на авиокомпания от птичи поглед — по тридесет карета сгради в двете посоки на три авенюта в Манхатън, а неговият символ — ябълката, беше точно на Адам и Ева, символът на грехопадението — също ябълката.
Тези безскрупулни политически подлоги вероятно са извършили десет пъти повече злоупотреби, отколкото той и хората му подозираха. Залогът сигурно бе по-висок от самите небеса, за да позволи многоуважаваният господин кмет да го забъркат в подобен коварен план, да си играят с живота, отпуснат от Бога на неговия безцветен и безмозъчен син, да им служи вместо десетцентов чип в порочна хазартна игра.
Джордж Ф. Мелън не беше наивник и със сигурност знаеше за организираната престъпност. Та той беше американски бизнесмен, занимавал се със строителство из цялата страна през по-голямата част от живота си. И макар че строеше за възвишение Славата Господня и Н. В. Рейтинг, като съблюдаваше правилата на канадската борба, това обстоятелство не го бе пощадило от безмилостните изисквания на гангстерите. Беше им плащал. Даже от време на време беше обядвал или вечерял с някои от тях, защото смяташе, че така се прави успешна бизнесполитика. Съпругите, семействата на гангстерите му изпращаха най-прочувствените и изпълнени с религиозен трепет коледни картички.
