Огромната зала беше подредена така, че всички гости бяха настанени на големи кръгли маси. Почетната маса, където бяха Мейроуз и Чарли заедно с дон Корадо, Амалия, Винсънт, отец Пасананте — свещеникът, който щеше да ги бракосъчетае, Поп и Едуардо с една аристократична млада жена на име Бейби, възпитаничка на Фокскрофт и Бенингтън, се намираше в центъра на залата досами големия дансинг. На трите тежки полилея над банкетната зала и дансинга бяха закачени червени, бели и сини хартиени гирлянди. Поклащаха се разноцветни балони, носени от топлия въздух. На естрадата имаше два сменящи се оркестъра — единия от четиримата белокоси музиканти, по традиция ангажирани за тържествата на Прици, а другия от единадесет души, които свиреха по-съвременна музика (до 1955 година). Покрай две от стените имаше дълги маси на две нива, отрупани с подноси, пълни със салати, разнообразни ордьоври, студени меса, планини от фини макарони, купчини от сладки и сладолед. На третата стена имаше бар, където се тълпяха мъжете. На всяка маса бяха подредени по шест бутилки вино — бяло и червено. От двете страни на почетната маса бяха настанени представителите на фамилиите, а също толкова близо, но на противоположната седяха държавниците, президентите на компании-конгломерати и прелатите. Всички мъже, с изключение на прелатите, носеха смокинги. Жените бяха облечени просто блестящо. Духовниците, които с две изключения бяха енорийски свещеници, носеха или червени, или пурпурни раса. На всички стени — на север, юг, изток и запад висяха огромни портрети: на Артуро Тосканини, Папа Пий XII, Енрико Карузо и Ричард Никсън, рисувани с боя от сепия и сложени в тежки златни рамки. Никсън беше президент на страната, но Донът беше следил с възхищение неговия вълнуващ възход като конгресмен, сенатор и вицепрезидент.
Мейроуз започна вечерта с такива силни викове за шампанско, че Винсънт се почувствува задължен заради нея да поръча поне по една символична чаша за всички в залата, което страшно го ядоса, защото трябваше спешно да се телефонира за бързи доставки в големи количества. Мей отказа да се храни и започна да се напива. Чарли непрекъснато й казваше да намали темпото и питаше дали няма да хапне нещо. Тя му отвърна:
— Искаш ли да седя на тази маса, или да се поразходя наоколо и да си потърся нови приятели?
По време на единствения танц с Чарли тя започна да роши косите на другите жени около тях и при удобен случай да щипе мъжете отзад.
— Мей, за бога! Какво правиш? — каза Чарли със замръзнала усмивка на лицето си.
— Какво искаш да кажеш? Празнувам. Ще се женим, забрави ли?
— Баща ти е червен като цвекло.
— Чарли, какво искаш? Да ми провалиш празника!
След това тя отказа да помръдне от стола си, а подканяше всички да пият до дъно и разменяше с танцуващите реплики на висок глас.
— Хей, Розалия! Внимавай! Задникът ти ще падне — и други такива безобидни духовитости.
Дон Корадо я гледаше и не вярваше на очите си. Неодобрителният втренчен поглед премина в бяс, изстрелян към Винсънт. В 21:41 часа Мей довърши бутилката шампанско и направи своите три решителни хода. Първият ход беше, когато Чарли танцуваше на дансинга с Джулия Фустино, снахата на Дженаро, която бе правила компания на Чарли и Мей в Ню Орлиънс. Беше спечелила състезание по танци една година преди да се омъжи и танцуваше страхотно. Това жегна Мейроуз и тя започна да се държи като ревнивка. Непрекъснато подвикваше на Чарли от масата: „Защо не танцуваш със «старите чанти», Чарли? Защо се хвърляш направо на хубавиците?“ Или подвикваше: „Хей, Чарли… стига! Това е годеж, а не — оргия.“ и „Хайде, Чарли. Завлечи я в някоя телефонна будка и свършвай!“
Лека полека разговорите на съседните маси утихнаха и Мейроуз привлече вниманието на всички гости.
Вторият ход на Мей беше, когато Чарли и Джулия танцуваха бавен фокстрот. Тогава тя се надигна от стола си, сграбчи Джулия за ръката и я дръпна встрани от Чарли.
— Видях те, кучи сине — изкрещя тя и зашлеви Чарли през лицето.
Всички ахнаха едновременно, но най-ужасени бяха хората на централната маса, до самия дансинг.
Последва третият ход: Мейроуз отблъсна Чарли и с леко залитане се понесе към бара, където няколко младежи пиеха и наблюдаваха танците. Сграбчи един висок, чернокос мъж и го повлече на дансинга, където извъртя един такъв сладострастен танц, какъвто не бяха виждали нито Винсънт, нито баща му, макар че получаваха доста солиден брутен доход от порнографския бизнес. Винсънт се опита да инсценира апоплектичен удар. Дон Корадо я гледаше така, все едно се готвеше да я превърне в камък. Като че ли от цялата почетна маса единствено отец Пасананте наблюдаваше танца с удоволствие. След една обиколка на дансинга, от която тя едва не забременя, както по-късно отбеляза Водопроводчика, Чарли отиде да остави Джулия Фустино на нейната маса и се върна. Мей обгърна с ръце младежа, притисна силно бедра в неговите и го целуна изгарящо. Винсънт изхвърча на дансинга, изпревари Чарли и ги раздели. Стисна я за ръката, затегли я към вратата и каза: — Отиваме у дома.
Тя се изплъзна от хватката.
