— Прибирай се, татко. Отдавна трябваше да си легнеш.
Вкопчи се в младежа и го издърпа настрана. После викна на всеослушание:
— С теб отивам и накрай света!!! — и тръгна да бяга от „Градините на Палермо“, влачейки младежа след себе си.
Когато изчезнаха от залата, никой не знаеше какво да каже.
После изведнъж всички заговориха едновременно.
Като изхвърча на улицата, здраво стиснала мъжа за ръката, Мей извика:
— Зинго!
Шофьорът бързо се отдели от няколкото свои колеги.
— Да, госпожице?
— Измъкни ме оттук. Къде е колата?
Зинго изтича до лимузината, даде на заден ход и спря пред двамата. Мей скочи в колата и бутна мъжа да седне до нея. Лимузината потегляше, когато Чарли и Винсънт изхвърчаха от сградата.
— Какво, но дяволите, е това? — каза Винсънт. — Да не са й пуснали нещо в шампанското?
— Ама че идиотщина — каза Чарли.
Не разбра какво точно бе станало, но явно Мей бе направила своя ход, който никак не му беше по вкуса. Тя свали примката от неговата шия, но я надяна на себе си. И без това положението не беше розово, а пък сега съвсем. Нямаше представа какво да прави, освен да я остави да изтрезнее, после да я заведе във Вегас, да се ожени за нея и да стоят по-далече, докато нещата се уталожат.
Мей не беше по-голям пияч от отец Пасананте, а той изобщо не пиеше. Нагласила е цялата работа, защото е помислила, че той иска да се откачи, но не знае как. Само едно нещо беше сигурно: Винсънт никога нямаше да го преглътне. Тя го беше опозорила пред най-важните хора на планетата. Тя беше мъртва за баща си.
Всичките ги накисна, най-вече себе си, но и него. Ако тя беше мъртва за Винсънт, той също вече бе мъртъв за нея. Тя беше негова. Знаеше го не по-зле от самия него, но избяга. Нямаше я вече.
— Опозорен съм пред теб, Чарли — каза Винсънт. — Тя се изплю отгоре ни. — Той беше толкова разстроен, че говореше на сицилиански диалект. — Мей вече не е моя дъщеря.
— Хайде, Винсънт. Студено е. Трябва да влезем вътре.
— Как ще погледнем хората?
— Ние сме Прици, Винсънт. Това им стига. Тази вечер разбрахме какво означава това.
Поп го нямаше, когато се върнаха на масата. Седнаха на местата си и Чарли започна разговор с Бейби за семейство Метс. Едуардо говореше с отец Пасананте за борсата. Амалия тихо плачеше. Винсънт взе три хапчета. Дон Корадо разказа с пълни подробности за някакъв глиган, който бил ял в някакъв римски ресторант преди години, когато били двамата с жена му на голяма обиколка из Италия, а Винсънт бил вече пораснал. Ястието се наричало cindhiale in agrodolce42, а сосът бил кисело-сладък и изобщо не можело да се сравнява с агнето, което ядяха в момента. Глиганът бил приготвен с оцет, аншоа и подправен с розмарин, чесън и пелин. Жена му казала, че не си струва да питат за рецептата, но обещала щом се върнат в Ню Йорк да потърси някое малко агънце. Дон Корадо не говореше на никого по-определено. Може би говореше с мъртвата си съпруга. Просто говореше.
Поп се върна на масата в единадесет без десет.
— Отишла е на летището — съобщи той. — Качила се на самолета за Мексико Сити заедно с мъжа.
Дон Корадо се обърна вежливо към Винсънт.
— Върни я — изръмжа той и се усмихна смразяващо. — Мексико не е място за млада неомъжена жена.
— Говорих с шефа на нощната смяна на летището — каза Поп. — Мей е попълнила входен лист. Поръчала е резервация в хотел и са я устроили в „Молина“ на Авенида Хуарес.
— Вземи телефона, Винсънт — каза дон Корадо.
Тържеството приключи набързо. Хората от почетната маса седяха по местата си така, сякаш нищо особено не беше станало. В единадесет часа семейство Фустино се сбогува с всички, а Едуардо и Бейби си тръгнаха веднага след тях. Донът, който обикновено напускаше всички тържества в десет и половина, сега в дванадесет без петнадесет, след като всички гости му бяха пожелали лека нощ, все още беше на мястото си. Никой не спомена Мейроуз. Никой не се загрижи за Чарли. Когато в залата останаха само чистачите, дон Корадо стана.
— Чарли, утре искам да говоря с теб. Ела при мен в пет часа. Всички излязоха. Дон Корадо, Амалия и отец Пасананте се качиха в лимузината на дон Корадо. Зинго се беше върнал от летището и чакаше Винсънт. Чарли и Поп седнаха в очукания шевролет на Поп и тръгнаха на юг към Бенсънхърст.
— Е, — каза Поп — тя реши проблема.
— Да.
— Страхотна жена.
— Да.
— Истината е, че се гордея с вас. Бяхте на ниво. Държахте се както трябва. Мардел отстъпи. Ти се примири с реалността. А Мей направи така, че да има изход за всеки.
— Какво ще стане с нея сега?
— Тя знаеше какво ще последва. Скочи от самолета без парашут, това е. Какво толкоз, Чарли, и без това Бруклин беше тесен за Мей. Тя е модерна жена и мястото й е там, в широкия свят.
Поп остави Чарли пред високия блок на крайбрежната улица. Той тъкмо влезе в апартамента си и телефонът иззвъня. Беше Винсънт.
— Чарли, защо стана така? Не искам да говоря за нея. Повече няма да произнасям името й. Но искам обяснение или ще… е, просто искам да знам защо.
— И аз не съм сигурен, Винсънт. Не съм го проумял още.
— Да не сте се скарали?
— Не.
