Гай-джин полностью

— Наистина. — Райко разбираше опасността, но бе развълнувана, както никога преди. Никога не бе попадала във водовъртежа на политиката на Йедо, но близостта с Хирага и наученото от него за шиши — и тайните, които шоя й бе разказал за него и за Ори — бяха породили у нея интерес. Както и връзката й с Фурансу-сан, чрез когото научаваше за гай-джин; любопитно, че те бяха изворът на цялото й богатство и в същото време врагове на свещената Земя на Боговете. И заради отвращението й към Бакуфу и Анджо, който бе убил другата й някогашна приятелка Юрико, мама-сан на Четиридесет и седемте ронини, задето бе подслонила шиши.

Райко трепереше при мисълта, за собствената си глава, побита на кол, страхуваше се, но изпитваше въодушевление. Юрико вече бе обезсмъртена в укийо-е гравюри на Свободния свят, бе станала новата любимка на гейшите и скоро дори щеше да се представи пиеса Но70 с нея като главна героиня.

— Права си — прошепна тя, — но определени сведения си струват риска. И ако… ако имах важни поверителни сведения за това… какво замислят висшите власти срещу гай-джин, навярно ще мога да го използвам за наша взаимна изгода. — Пот се бе събрала по крайчеца на натруфената й перука. Тя я избърса с розова книжна салфетка. — Горещо е, нали?

— Не колкото огънят, в който можем да се натикаме сами.

— Колко ли ще ни платят, ако съобщим деня на нападението… и бойния план на гай-джин? — Тази сутрин Фурансу-сан й бе съобщил повече от достатъчно подробности, за да изкуши дори и най-сдържания купувач да бъде щедър.

Мейкин усети как сърцето й заби силно. Бе се надявала, че поканата на Райко е свързана с нещо подобно. През последните две години бе подхранвала и косвено бе намеквала за такава възможност, подтиквана от сенсей Кацумата, за когото беше ценно всяко сведение за гай-джин. А също и защото напоследък имаше тайни указания до всички съгледвачи на Бакуфу с обещания за щедро възнаграждение да следят Йокохама, да разкриват тайните на гай-джин и кой снабдява врага със забранени сведения за нещата в Япония. Бе от решаващо значение, че тъкмо Райко бе направила първата открита стъпка. Всъщност тя беше единственият човек, на когото самата Мейкин можеше да се довери в такава опасна игра.

— Кога ще бъде нападението?

— Възможно ли е някоя важна тайна на гай-джин да се превърне в предмет на търговия?

Мейкин се облегна и се замисли дълго и усилено.

Да, на Райко можеше да се довери напълно, стига да не бе заплашен животът й. Да, един канал за постоянни сведения щеше да е ценен не само заради парите, но и за делото на соно-джой, което тя подкрепяше с цялото си същество. А също и защото по него можеха да пробутват на гай-джин грижливо скроени лъжливи данни.

Мейкин рече тихо:

— Райко, стара приятелко, нямам никакво съмнение, че тайро Анджо или Йоши ще платят прескъпо, за да узнаят тези дати наред с други подробности, но, толкова съжалявам, как да преминат в ръцете на някого от тях, а парите да дойдат в нашите, без някоя от нас да се изложи на опасност — ето в това е трудността.

— Коняк, Мейкин-чан? — Райко наля, разтреперана от вълнение. — Само ти си в състояние да решиш подобна загадка.

Двете жени се прецениха взаимно и се усмихнаха.

— Може би.

— Да. Засега навярно стига толкова. Можем да продължим по-късно или утре, ако искаш. Мога ли да се заема с тазвечерните ти развлечения, стига да не си уморена?

— Благодаря ти. Не, не съм изморена. Корабът от Йедо беше удобен и изобщо не бе пълен, морето бе спокойно, а прислужниците ми се погрижиха капитанът да удовлетворява и най-дребното ми желание. — Мейкин бе пристигнала на селския вълнолом точно преди да се спусне нощта. — Ще разрешиш ли да те попитам какво ми предлагаш?

— Имаме гейша, но тя не отговаря на твоите критерии. Има няколко девойки, които, току-виж, се окажат подходящи. — Очите на Райко се присвиха в усмивка, като си спомни добрите стари времена на тяхната младост. — Или може би някоя мейко?

Мейкин се ухили и отпи от коняка.

— Ще ме разведри и ще ми напомни младите години, Райко-чан. Тя ще ми помогне да помисля как да ти доставя необходимото. Добре. Съгласна съм, стига сериозни приказки засега. Да си поговорим за някога. Как върви работата ти и как е синът ти?

— Добре е, полека-лека се изкачва по стълбата на Гиокояма.

— Да ходатайствам ли пред тях — макар че сигурно не е нужно. Отлична банка, най-добрата, получавам най-високата лихва и разпръснах влоговете си на различни места за по-сигурно — наближава глад, така че съм купила доста бъдещ ориз. Синът ти вече е на двайсет и четири, нали?

— Двайсет и шест. А дъщеря ти?

— Слава на всички богове, богати и бедни, успешно я омъжих за един гоши, така че децата й ще са самураи. Вече има един син, но, ийе, съпругът й ми излиза толкова скъпо! — Мейкин поклати глава от ляво на дясно и се засмя. — Но не бива да се оплаквам, аз само превръщам нищо и никаквите капки на няколко заможни старчоци в наследство, за каквото не сме и мечтали. Нали?

Шумът на приближаващи стъпки се смеси със смеха им. Почука се.

— Господарке?

— Да, Цуки-сан?