На петдесет крачки от постройката, сгушена в градините зад стените, Филип Тайърър седеше с кръстосани крака, изкъпан, преял и препил, гол под юката и прехласнат. Фуджико бе коленичила зад него, опитните й ръце масажираха мускулите на врата му, напипвайки точките за приятна болка. Тя бе облечена с юката за спане, косата й бе разпусната. Приближи се и деликатно захапа месестата част на ухото му, почти към средата, където се намираха еротичните зони. Езикът й засили удоволствието му.
Пръстите й се плъзнаха чувствено до раменете му, без да се отпускат, премахвайки грижите му, съвещанията със Сър Уилям и Сьоратар, при които Филип помагаше на своя началник да се справи с французина и с постоянните му, вродени нечестни опити да измъкне и най-дребната изгода. „А като си помисли човек — разсъждаваше Тайърър, — тоя мазник има само два посредствени кораба, а ние — флот от линейни кораби с екипажи от истински мъже, а не подлизурковци!“
Докато си бе водил бележки, а после излагал два алтернативни бойни плана на правилен дипломатически английски и френски за двете правителства и бе съставял обикновени заповеди за изпълнение до адмирала и генерала, времето бе напреднало и главоболието му се бе засилило. Но пък Андре бе показал предимствата си на сутрешната среща, бе добре подготвен и през цялото време предлагаше идеи и срещи, като с ловкост постигаше двамата висшестоящи да се съгласят и вземат решения, които четиримата се бяха заклели да запазят в тайна.
Най-сетне Тайърър се бе измъкнал от Легацията, бе прекосил моста, бе почукал на вратата, самата Райко му бе отворила незабавно и го бе поканила с поклон, бе минал през градината, бяха го изкъпали и нахранили; най-после Райко бе започнала да се отнася към него като към висш чиновник.
„Време беше“ — помисли си той, бе му повече от приятно, всеки негов нерв реагираше в съзвучие с пръстите на Фуджико.
Японката бе съсредоточила мислите си върху предупреждението на Райко: „Някаква отвратителна и хищна долнопробна особа от «Лилията» е подмамила нашия господар гай-джин при себе си. Подлъгах го да дойде тук на висока цена, съгласих се на много отстъпки пред посредниците. Не се проваляй тази вечер, това може би е последната ти възможност да го привържеш към нас с копринени въжета. Използвай всички хитрости, всякаква техника… дори позата Луна отвъд планината.“
Фуджико се стресна. Никога досега не бе опитвала тази поза, дори при най-разгорещено сношение. „Няма значение — рече си тя стоически, — по-добре да си позволя няколко не дотам почтени момента на ексцентрично поведение, отколкото гай-джин да не ми плати тази вечер и да нямам издръжка за една спокойна година.“
Пръстите й се движеха все по-близо, тя започна тихо да мърка, а образите от бляновете й за земеделско стопанство нахлуха в главата й, за децата, за чудесния й съпруг и техните зреещи оризища — толкова прекрасни и мили, и…
Фуджико решително ги прогони.
„Докато клиентът заспи — заповяда си тя. — Тази вечер ти ще впримчиш това неблагодарно куче завинаги! Става дума за доброто име на цялата къща на Трите шарана! Да го примамва някаква си долнопробна от «Лилията»?
Пфу!“
Клиперът „Буйният облак“ се олюляваше на котва при промяната на вечерния прилив.
— Добре е закотвен, сър — каза първият помощник-капитан. Капитанът Стронгбоу кимна и продължи да дими с лулата си.
Намираха се на квартердека. От вятъра мачтите и макарите скърцаха. Стронгбоу имаше ясни очи, бе пълен, як мъж на петдесет.
— Ще бъде приятна нощ, господине, свежа, но не студена. — Той се усмихна и тихо добави: — Добра за гостите ни, а?
Първият помощник-капитан, също висок, як и обветрен, но наполовина на годините му, също ги наблюдаваше и се ухили:
— Да, да, сър.
Анжелик и Малкълм стояха долу, на главната палуба, облегнати на планшира един до друг, загледани в светлините на Йокохама. Малкълм носеше редингот над обикновена риза, панталони и меки обувки и за първи път доста успешно се подпираше само с един бастун. Тя бе наметнала дебел червен шал около раменете си над дълга свободна рокля. Двамата стояха близо до палубата с оръдията. Корабът носеше десет трийсеттонни топа на бакборда и на щирборда, на носа и на кърмата и техните артилеристи бяха добри като военноморските. Това бе гордостта на Стронгбоу. То не се отнасяше за всичките им клипери, търговски кораби и параходи.
— Красиво е, нали, моя скъпа женичке? — Малкълм бе искрено щастлив, както рядко му се бе случвало.
— Тази вечер целият свят е красив,
