Гай-джин полностью

— А сега запомни, не събуждай тай-тай, когато будиш мен. — Тай-тай означаваше Върховна господарка на Върховния господар, Първа съпруга, която представляваше най-висшият и основен закон във всяко китайско домакинство, докато Съпругът беше най-висш извън него.

— Наспи се, господарю, добре, десет хиляди синове, госп’жице.

— Тай-тай — поправи го Малкълм. — Десет хиляди синове, тай-тай.

— Какво каза той, Малкълм? — усмихна се Анжелик.

— Желае ти щастлив брак.

— До дже, Чен — отвърна тя, — благодаря ти.

Чен почака, докато двамата пожелаят лека нощ на офицерите и се спуснат долу. Малкълм се подпираше само с един бастун, беше се облегнал на нея. „Айа — помисли си Чен, докато се спускаше по пасарела към помещението в носовата част, — всички богове, малки и големи, пазете господаря и го дарете с нощ, която да изкупи всичките му болки — минали и бъдещи, — но първо се погрижете за мен и моите неприятности и обяснете на Славния Чжан и на тай-тай Тес, че аз нямам нищо общо с тази сватба.“

От квартердека Стронгбоу наблюдаваше как Чен слиза надолу.

— Всички ли ще спят долу? И слугите ли?

— Опънахме хамаци в стаята на щирборда. Ще им е добре, стига да не започне буря.

— Добре. Сега ли ще пиете чай, господине?

— Да. Благодаря. Ще се върна бързо.

Тази вечер първият помощник имаше нощна вахта до 4,00 сутринта и тихо се спуска по пасарела. В края на коридора на кърмата се намираше самостоятелната каюта. Вратата бе затворена. Той чу как резето се плъзна в жлебовете. Усмихнат, като тихичко си подсвиркваше джига, той се насочи към камбуза.

Малкълм се бе облегнал на вратата, изгарящ от нетърпение, решен да иде до брачното ложе без ничия помощ. Тя бе спряла до леглото и го гледаше. Каютата бе добре подредена. И топла. Голямата маса за вечеря и столовете бяха захванати за пода. Както и широкото легло, предостатъчно за двама — още един от законите на тай-пана. Беше високо, обърнато срещу преградата към кърмата; отстрани бяха привързани брезентови платнища, за да предпазват от клатушкането при насрещен вятър или при промяна на курса с вдигнати платна. Сега бяха навити. Отляво имаше малка баня и тоалетна. Сандък за дрехите отдясно. От гредите петролна лампа хвърляше приятни сенки.

И двамата се двоумяха, чувстваха се неуверени.

— Анжел?

— Да, cheri?

— Обичам те.

— Аз също, Малкълм. Толкова съм щастлива.

Все още никой не се помръдваше. Шалът леко се бе смъкнал и откриваше раменете й и бледозелената рокля в стил ампир с висока талия, диплите на меката коприна се събираха под деколтето. Анжелик дишаше в такт с ударите на сърцето му. Роклята беше в тон с най-напредничавата hante couture71 от последния брой на „H’Illustration“, който Колет й бе изпратила, дръзка в простотата си. Когато Анжелик се бе появила в нея на вечеря, Стронгбоу им беше гост; въпреки усилията си и двамата мъже ахкаха.

Очите й отразяваха неговите и вече неспособна да устои на очакването и желанието му, което сякаш се пресягаше към нея, обгръщаше я и я задушаваше, тя се втурна в прегръдките му. Страстно. Шалът й незабелязано се свлече на пода.

Леко замаяна, тя измърмори:

— Ела, cheri — и го хвана за ръка, като пое и част от тежестта му, изрече още една безгласна молитва за помощ, заличи миналото и бъдещето, отдавайки се на настоящето, и го поведе към леглото — решена да стори всичко, което той желае, и очаква. От днешната неочаквана и невероятна церемония бе обмисляла този момент, ролята си, собствените си представи и онова, което Колет й бе споделила — как някои от великите дами в Двора са се държали през първата си нощ: „Анжелик, важно е, да го направляваш, да удържаш жребеца, както правят добрите ездачи, със здрава ръка и стегната юзда, твърдо, но нежно да възпреш първоначалната невъздържаност дори и у най-послушните съпрузи, за да намалиш болката. Подготви се…“

Нетърпението на Малкълм бе огромно, големите му ръце я опипваха, устните му станаха настойчиви.

— Нека ти помогна — рече дрезгаво Анжелик; тя също желаеше да започнат. Свали му палтото, после ризата и се сепна, като видя големия разрез на кръста му. — Mon Dieu, бях забравила колко зле си ранен.

Възбудата му се стопи. Но сърцето му продължи да тупка. Изпита желание да се загърне с ризата или чаршафа, но се сдържа. Белегът беше част от него.

— Съжалявам.

— Не съжалявай, mon amour. — Анжелик го загледа в очите и го притисна към себе си. — Аз съжалявам, толкова ми е жал за теб и за целия този ужас… толкова съжалявам.

— Недей, моя скъпа. Това е джос. Скоро всичко ще се превърне само в лош сън и за двама ни, обещавам ти.

— Да, мой скъпи, прости ми, беше глупаво от моя страна. — Все още го прегръщаше. След миг спря да се терзае заради него и се ядоса на себе си за тази своя грешка, избърса сълзите си — а с тях и моментната си тъга, — целуна го бързо, сякаш нищо не се бе случило. — Извини ме, любими, много съм глупава! Седни там за малко.

Той се подчини.