— Още една чудесна крачка напред, Анри, приятелю — приветливо рече Сър Уилям. Взе бутилката и погледна етикета. — Не е лошо за 1848. Пък и пиршеството си го биваше. — На масата лежаха остатъци от гощавката, която главният готвач на Сьоратар им бе осигурил: студена баница с гълъбово месо, плодова пита, трохи от френски франзели, няколко тънки резена от лакомо погълнатото сирене бри, пристигнало с последния кораб от Шанхай. — Още не мога да повярвам, че Йоши ни предложи всичко това.
— Така е. Прекрасни са делата Господни. Ние ще обучим флота му, вие ще се заемете с армията, ние ще се захванем с банкерството и митниците и…
— Фантазьор! — засмя се Сър Уилям. — Но няма да се караме за подялбата — това е работа на Лондон и Париж. — Той се оригна със задоволство. — Накрая всичко ще се сведе до „Колко?“, тъй като очевидно ние ще трябва да дадем на заем необходимата сума, за да купят нашите кораби, фабрики и всичко останало. Макар да твърдят, че щели да платят добре.
— Да, но ще има и обичайните гаранции, митнически постъпления и тъй нататък. — И двамата се разсмяха.
— Ще стигне и за двете ни държави и дори ще остане — заяви Сър Уилям, без да е съвсем уверен. — Но, моля те, Анри, направи ми една услуга — не вади душата на адмирала. И бездруго си имам достатъчно грижи.
— Добре, обаче той е… Няма значение. Какво ще правиш с този Накама? Удивително. Голям късмет имаш, че не те е убил посред нощ, нали си техният враг номер едно. Какво те прихвана, та пое такъв риск?
— Не бе въоръжен и помагаше на Филип да учи японски. — Доколкото знаеше, само четирима — Тайърър, Макфей, Бабкот и той самият — бяха наясно, че японецът говори английски. Нямаше нужда да споделя тази тайна със Сьоратар. — Държахме го под око — добави сър Уилям сухо, но отново го побиха тръпки, като си помисли на каква опасност са били изложени.
— Какво ще правиш с него?
— Каквото обещах на Йоши.
Всички бяха потресени от разкритията на Йоши — Сър Уилям почти колкото Тайърър, особено от вестта, че Накама се издирва заради убийството на Утани, единия от старейшините, а и за други убийства. Той веднага бе наредил:
— Филип, предай на господаря Йоши, че щом се върна в Йокохама, незабавно ще предприема официално разследване и ако нещата наистина стоят така, тутакси ще го предам на властите. Филип!
Но Тайърър, онемял и невярващ на ушите си, слисано се бе вторачил в Йоши. Андре бързо се съвзе и преведе вместо него, но едва не подскочи, тъй като Йоши му се тросна.
— Той… ъъ… господарят Йоши казва: „Нима се съмнявате в думите ми?“
— Кажи му: „Съвсем не, господарю Йоши.“ — Сър Уилям говореше спокойно, защото забеляза как японецът присви очи. — Но както вие имате свои закони и обичаи — ето например вие не сте в състояние да заповядате на този даймио Санджиро да ви се подчини, — така и аз съм длъжен да се придържам към нашите закони, а те господстват в Йокохама и това точно е определено в Споразуменията.
— Сър Уилям, той казва: „Ах, да. Споразуменията.“ В този нов дух на приятелство той е съгласен да ви признае дълга вие да му предадете… убиеца. Утре ще изпрати войници да го задържат. Колкото до Споразуменията, сър, той се изрази така: „Нужни са някои промени, ще ги обсъдим след двайсет дни.“
— Извинете, Сър Уилям, но относно Накама бих искал да предложа… — тихичко вметна Тайърър.
— Не, Филип, не може. Андре, преведи му точно: „За нас ще бъде чест да обсъдим въпроси от общ интерес по всяко време.“ — Сър Уилям бе подбрал думите си много грижливо и си отдъхна с облекчение, щом чу отговора:
— Негова светлост ви благодари и казва: „Ще се срещнем след двайсет дни, дори и по-рано, а сега се връщам в Йедо с доктор Бабкот.“
Когато любезностите и поклоните приключиха и Йоши напусна залата, Сьоратар се обади:
— Уилям, смятам, че ти ловко се измъкна от капана. Този човек е коварен. Поздравявам те.
— Относно флота — разпалено започна адмиралът.
Сър Уилям го прекъсна:
— Първо нека изпратя Бабкот и Тайърър. Ела, Филип! — Щом се озоваха навън, той изсъска: — Какво, по дяволите, те прихваща?
— Нищо, сър.
— Тогава защо си се нацупил? Не забравяй, че работата ти е само да превеждаш, а не да предлагаш.
— Простете, сър, но относно Накама, сър.
— Знам, че става дума за него, за Бога, ти на практика одриска цялата заседателна маса! Да не мислиш, че нашият лукав гостенин не забеляза! Проклетата ти работа е да превеждаш казаното и да оставаш невъзмутим, и толкоз. Вече за втори път ми се налага да те мъмря!
— Простете, сър, но просто Накама е важен и…
— Искаш да кажеш Хирага или както там се нарича в момента? Исусе Христе, той е обвинен в убийство. Приемам, че ни беше неизчерпаем източник на сведения, но, всемогъщи Боже, той е един разбойник и изменник, обявен извън закона. Извадили сме късмет, че не ни е изтрепал по долни гащи, след като цялата Легация и твоето жилище му бяха на разположение.
— Какво възнамерявате да правите, сър?
— По дяволите, вече казах: ще проуча и ако се окаже истина, в което не се съмнявам, обвързахме се с честна дума да го предадем.
— Възможно ли е да го разглеждаме като потърсил политическо убежище?
