Сър Уилям въздъхна и хвърли поглед през порта на каюткомпанията. Дъждът бе престанал, морето все още бе мрачно, за разлика от неговото настроение. Бе получил обезщетението, нямаше неотложна нужда да срива Йедо, а чрез този Йоши можела да подпомогнат модернизирането на Япония. „Ще я превърнем в щастлива страна, част от семейството на всички нации, щастлива както за тях, така и за нас. Много добре е да го направим ние и да насадим тук британските добродетели, отколкото французите — техните, макар че вината им и отношението им към храната и любенето далеч превъзхождат нашите.
Да. Като се изключи чукането, японците ще извлекат полза. Що се отнася до любенето, те несъмнено ни превъзхождат. Жалко, че не можем да го внедрим в нашето общество, но кралицата не би го понесла. Ужасен позор, но такъв е животът! Да благославяме късмета си, че живеем тук, стига само веднъж да ги цивилизоваме.“
— Анри, да излезем на чист въздух.
С радост се озова отново на палубата. Вятърът бе наситен със сол, пронизващ и здравословен. Фрегатата бе вдигнала платна и набираше скорост. Марлоу стоеше на мостика. Офицерите и моряците на палубата болезнено усещаха присъствието на адмирала, седнал на стол на мостика, мрачно прегърбен в шинела си.
— За Бога, Марлоу, плавай, доколкото е възможно, срещу вятъра.
— Слушам, сър.
Сър Уилям не бе специалист, но тази заповед му се стори педантична и ненужна. „Ама че е проклет! Все пак не го виня, задето иска потвърждение на заповедите ми. Та нали той ще си изпати, ако нещата тръгнат наопаки.“
Фрегатата промени курса си спрямо вятъра и посланикът сграбчи перилата. Обичаше морето и особено британските военни кораби. Гордееше се, че имперските кораби са господари на морето, доколкото това е възможно. „Кетърър е прав, задето не иска да създава още един военноморски флот — помисли си той, — особено с тези хора. Френският, американският и пруският флот и така ни създават достатъчно грижи.“ Погледна към кърмовата част.
Там, отвъд хоризонта, се намираше Йедо. „Йедо и Йоши предвещават неприятности, откъдето и да го погледнеш, каквото и светло бъдеще да ни обещава той. А ето отсреща Йокохама. Там ме чакат още по-големи неприятности, но както и да е. Днес Анжелик ще присъства на вечерята, която давам. Радвам се, че не замина, макар все още да не разбирам защо. Нима по този начин не налива вода в мелницата на Тес Струан?
Толкова е непривично да мисля за Анжелик без Малкълм Струан. Жалко за лошия му късмет, но той си отиде, а ние сме живи. Джос. Кой ли ще стане тай-пан сега? Дънкан е само на десет. Той остана последен от Струановите синове. Горката Тес, сполетя я още една трагедия. Но не се чудя, че не я довърши. Винаги съм се възхищавал на мъжеството й да носи бремето на Кълъм и на Брокови, а пък за Дърк Струан да не говорим.
Е, направих каквото можах за Тес и за Малкълм — както за живия, така и за мъртвия. И за Анжелик. Когато тя си тръгне, след нея ще остане пустота, която ще ни е трудно да запълним. Много се надявам, че тя отново ще си възвърне изгубения младежки вид. Ето още едно скръбно нещо. Но целият живот е пред нея независимо дали ще роди дете от него или не. Залозите са все още равни.“
Командите от мостика привлякоха вниманието му за миг, но нямаше нищо особено — просто вдигаха още платна. Вятърът бучеше във вантите. Фрегатата набра скорост. Щеше да акостира след около час. Слънцето щеше да залезе чак след около два часа. Имаше достатъчно време да се справи с Накама преди вечеря.
Залезът бе мрачен, слънцето потъваше зад облачния хоризонт, сякаш съжаляваше за отиващия си ден.
Хирага заяви на групичката рибари:
— Лодката я бива. Няма да взема рибарските принадлежности, но в цената включвам веслата и платното.
Намираше се на брега край Пияния град и плати на собственика поисканата сума, без да се пазари, тъй като още не бе свикнал с мисълта, че пазарлъкът не е срамно нещо — Макфей непрекъснато му втълпяваше това. Съзнаваше, че цената бе прекалено висока и рибарите ще му се присмеят зад гърба. Сам си бе виновен, тъй като бе облечен като гай-джин и не носеше мечовете си, както му е ред.
Щеше му се да изкрещи и да се нахвърли отгоре им заради ужасните им обноски, да ги просне на брега, да ги накара унижено сами да му предложат лодката си. От друга страна обаче, полагаше усилия да се сдържи: „Направи каквото трябва — лодката е твоя. Утре ще загинеш в прослава на
— Оставете всичко вътре, нареди Хирага.
Собственикът се поклони угоднически и се отдалечи заедно с приятелчетата си, като благославяше късмета си, задето е получил двойно повече пари.
Лодката представляваше обикновена рибарска ладийка за трима души с малко платно и едно-единствено весло на кърмата. В обучението на самураите влизаше и гребане на къси разстояния, за да прекосяват реки и да догонват крайбрежните кораби и галери. Вестта, че я е купил, щеше да обиколи селото, но това нямаше значение. Докато шоя и останалите схванат за какво му е, вече ще е твърде късно.
