— Желая да модернизирам шогуната и Бакуфу. Преведи. За да го сторя, имам нужда от знания. Преведи. Англия и Фурансу са най-могъщите чужди нации. Преведи. Моля ви да съставите най-разнообразни планове как да помогнете на шогуната за образуването на съвременен военноморски флот, за корабостроителници и съвременна армия. Преведи.
Адмирал Кетърър чак подскочи, а вратът му пламна.
— Трай си — измърмори предпазливо Сър Уилям с крайчеца на устните си — и дума не обелвай!
— Също така и съвременна банкова система и изпитателни фабрики. Една страна не може да се справи сама с всичко. Вие сте богати, а шогунатът е беден. Щом плановете бъдат приети, ще предложа задоволителна цена. Ще ви платим с въглища, сребро, злато и ще ви дадем под наем удобни пристанища. Ако предложението ми е от значение за вас, бих искал да получа условен отговор след трийсет дни. Достатъчно ли е една година за вашите управници да изработят подробни планове?
На Йоши му бе трудно да запази привидната си самоувереност и се питаше какво ли биха казали, ако знаеха, че не е упълномощен нито да прави подобни предложения, нито да осъществи някое от тях. Така щеше да ги примами и да получи отдих за една година, та да избегне външните стълкновения, а отлагането му даваше възможност да потуши вътрешната съпротива срещу шогуната и да се справи с главните си врагове Огама от Чошу, Йодо от Тоса, тъй като Санджиро щеше да бъде отстранен.
В същото време това представляваше скок в бъдещето, в неизвестното, което го плашеше и едновременно с това го въодушевяваше по неразбираем за него начин. Всичките му кроежи се основаваха на сведенията за похватите на гай-джин, получени от съгледвача на Инеджин — нищо неподозиращия шоя Риоши. Бяха му втълпени и от видяното и чутото на военния кораб, който го бе впечатлил много, но въобще не бе нито толкова голям, нито толкова смъртоносен като английския флагман. Йоши ненавиждаше действителността, но я приемаше. И бе осъзнал, че Страната на боговете следва да се обнови заради своята самоотбрана. А за тази цел му се налагаше да си има работа с гай-джин. Той ги ненавиждаше, презираше ги и им нямаше вяра, но те имаха средства да разрушат Нипон или най-малкото да ги върнат към гражданските войни, водени векове наред, преди шогунът Торанага да обуздае бушидо — войнствения дух на самураите.
Наблюдаваше как двамата предводители разговарят помежду си. Забеляза, че английският водач каза нещо на младия преводач Тайърър, който на свой ред заяви на своя чудат, труден за разбиране японски:
— Моят господар ви благодари, ваша светлост, за ду… дуверието. Има нужда от сто и двайсет дни прати съобщение до „Кралица Парламент“ и „Фурансу крал“ вземе… вземе… получи отговор. Двама водачи сигурни, отговор да.
Сто и двайсет дни — това бе по-добре, отколкото бе очаквал.
— Добре — рече Йоши със сурово изражение, а в душата си ликуваше от облекчение.
„А сега идва най-хубавото — помисли си той, като ги видя, че се канят да приключат срещата. — Око за око, зъб за зъб“.
— И накрая: сигурен съм, че Улъм-сама е в неведение, че е подслонил човек на име Накама, който е самурай-изменник, ронин и бунтар. Истинското му име е Хирага, а понякога го наричат Отами. Изисквам го незабавно. Той се издирва за убийство.
По същото време отвъд залива в йокохамската Йошивара Кацумата казваше:
— Хирага, мислил ли си как да изкараме от търпение гай-джин и чрез някакво неприятелско произшествие да ги опълчим срещу шогуната?
Двамата седяха един срещу друг в уединена къщичка в градината на Трите шарана.
— Най-лесно е да подпалим една от църквите. — Хирага сдържаше гнева си, тъй като Кацумата бе изключително схватлив. Току-що един сънен прислужник го бе повикал от убежището му в селото. Наоколо нямаше никого, освен няколко слугинчета в лятната кухня, които поддържаха огъня и чистеха. Райко и нейните дами все още спяха — само една-две щяха да станат преди пладне. — Това ще ги влуди, но първо нека ти разкажа какво постигнах тук и…
— После, първо да направим план. Църква ли казваш? Добро хрумване. — Лицето на Кацумата бе студено и сурово. Вече не бе предрешен като в Ходогая. Сега изглеждаше като бонза, будистки свещеник. Бе гладко избръснат, като се изключат мустаците. Гривата му се оказа перука и вече я нямаше. Главата му бе избръсната като на бонза, носеше оранжево будистко расо, сандали и броеница. Дългият му меч лежеше до него на футоните, а
Тези фактически военизирани ордени се състояха от самураи, които временно или завинаги се бяха отказали от самурайския си ранг, за да служат на Буда, да проповядват и кръстосват страната, като вършат добри дела поединично или на групи, да я прочистват от грабители и разбойници и да защитават бедните от богатите и богатите от бедните, а също и някои манастири. Бакуфу и повечето даймио проявяваха търпимост към тях, стига насилието им да не излизаше извън допустимите граници.
