Всички разговаряха тихо и продължаваха да сравняват: дребничката с високата, французойката с една от нашите, очарователното френско произношение с приятното шотландско. И двете бяха съблазнителни, но Анжелик малко повече; и двете бяха добра партия за женене, но Морийн малко повече.
— Госп’дар долу, госп’жица тай-тай.
— Господарят Горнт ли?
А Со вдигна рамене и продължи да стои на прага към будоара на Анжелик.
— Ного ние госп’дар. — Слугинята показа с ръка, че гостът е висок на ръст, и както обикновено затръшна вратата с трясък.
Анжелик хвърли бърз поглед в огледалото. Нямаше нужда от грим — сдържаното й вълнение го заместваше. Бързо заключи дневника си и го скри. Последен поглед в огледалото, и тя изхвърча навън. Бе в копринена черна рокля с многобройни фусти, косата й бе привързана с изискан шифонен шал, също черен. Носеше венчалния си пръстен с печата. Хукна надолу по стълбите, забравила за слугите, заети със сутрешната шетня.
Влетя в кабинета на тай-пана. Горнт стоеше до прозореца и гледаше към залива. Чен чакаше със скръбно изражение.
— Добро утро, Едуард.
Той се обърна и приветливо се усмихна.
— Добро утро, госпожо.
— Да заръчам ли кафе или шампанско?
— Не, благодаря, закусил съм. Просто исках да ти разкажа за Хонконг и за списъка с покупките ти. Надявам се, че не те безпокоя.
— Благодаря ти. Чен, почакай отвън, хей?
Щом останаха сами, Анжелик тихо му довери:
— Това вече е кабинетът на Албърт. Използвам го, докато той е в кантората с Варгас, така че не разполагаме с много време. Няма къде да поговорим насаме. Нека седнем тук, Едуард — Анжелик посочи масата до прозореца. — Минувачите ще ни виждат, така е по-безопасно — ти беше приятел на Малкълм. Моля те, бързо ми разкажи какво стана.
— Разреши ми първо да отбележа, че изглеждаш прекрасно.
— Ти също. — Тревогата и бе очевидна: — И така?
— Мина много добре, струва ми се — също толкова тихо отговори Горнт. — От Тес би излязла прекрасна покерджийка, Анжелик, така че не мога да съм сигурен. При първата ни среща й разказах за сведенията относно Брокови, както се бяхме разбрали с теб, като неколкократно по различни начини й намекнах, че я посещавам единствено заради теб. Не че…
— Ти ли пръв от кораба се срещна с нея?
— Да. Напълно съм уверен, защото слязох на брега заедно с капитан Стронгбоу с лодката на лоцмана, преди „Буйният облак“ да влезе в пристанището. Тес почти не реагира, докато й разказвах за Брокови, само слушаше внимателно, зададе ми няколко въпроса и сетне рече: „Моля, елате утре малко след зазоряване заедно с доказателствата си. Влезте през страничната врата откъм уличката, тя ще остане незаключена. Прикрийте лицето си и бъдете предпазлив — шпионите на Брокови щъкат навсякъде.“ На следващия ден…
— Чакай! Не й ли каза за… за смъртта на Малкълм и за нашата сватба?
— Не. Оставих Стронгбоу да го направи — отвърна и Горнт. — Ще започна отначало. По мое предложение слязохме заедно на брега с лодката на лоцмана. Мълчахме си за това и не включихме Хоуг — той не може да си държи езика зад зъбите. Доброволно се съгласих да подкрепя Стронгбоу и да му помогна, тъй като съм присъствал на част от събитията… Горкичкият човек бе изплашен до смърт, макар че наистина бе негов дълг да й каже. Като изтърси, че Малкълм е умрял. Тес пребеля. Само за секунди тя си възвърна самообладанието — учудващо бързо, но така беше в действителност — и запита с равен глас как е умрял синът й. Стронгбоу беше като обезумял и взе да заеква: „Нося ви смъртния акт, госпожо, и следователските заключения, а също и писмо от Сър Уилям. Беше естествена смърт и стана на борда на «Буйният облак». Намерихме го на сутринта след женитб…“
Тя скочи на крака като стрела и зловещо изпищя: „Ти си венчал сина ми с онази жена?“ Стронгбоу едва не умря и изломоти цялата история със страшна бързина — за „Пърл“, за дуела, за това как съм спасил Джейми, като съм убил Норбърт, как са намерили Малкълм, но ти си била в шок. Избълва всичко, което знаеше, а от него ручеше пот, Анжелик. Да си призная, и аз бях плувнал в пот. След писъка Тес просто стоеше и от очите й изскачаха пламъци — същинска медуза. Стронгбоу й предаде някакви писма — забелязах, че едното е от Сър Уилям — смотолеви някакви извинения, че било негов дълг да й съобщи, и излезе, залитайки.
Горнт извади носната си кърпа и избърса челото си. Анжелик усети как краката й омекват и й прилоша при мисълта колко силна е неприятелката й. Ако Тес бе в състояние да накара Горнт да се изпоти до такава степен, какво ли щеше да направи с нея?
