— Не, макар че, както ти предсказа, тя със сигурност забеляза първо него. И тъй: прекарахме заедно, кажи-речи, четири часа. Помагах й да се оправи в лабиринта от документи и преписи. Тя всъщност нямаше кой знае каква нужда от помощ. След това Тес ги подреди в спретната купчинка и ме заразпитва за произшествието на Токайдо, за Малкълм, за теб, за Макфей, за Тайърър, за Сър Уилям, Норбърт, какво са ми казали Морган и Тайлър в Шанхай, за мнението ми за теб и кой кого е преследвал — ти Малкълм или той тебе. Не изтърва нито дума, само задаваше ли, задаваше въпроси и избягваше да отговаря на моите. Мозъкът й сече като самурайски меч. Но кълна се в Бога, Анжелик, всеки път, щом възникнеха имената на стареца Брок или на Морган, всеки път, щом споменех за някоя дяволия относно документите или й предложех как да нападнем империята им, на Тес едва не й потичаха лигите.
Анжелик сви рамене:
— Как мислиш, има ли… някаква възможност за помирение помежду ни?
— Да, струва ми се. Но нека разказвам последователно. Отново ме попита дали за мен все още е приемливо възнаграждението, което ми предложи Малкълм. Аз потвърдих. Тес ми рече: „Утре ще го подменя с юридически по-законен документ, подпечатан и подписан като другия, а сега — последния въпрос за тази вечер, господин Горнт. Какво следва да отпусна на тази жена?“ Анжелик, вече й бях казал, че не си ме молила за нищо, че само си се надявала да изложиш волята на съпруга си, както и своята собствена пред нея, и ако това се окаже плодотворно, такова възнаграждение ще бъде достатъчно за теб. Бях я уверил, че ти нямаш представа от съдържанието на документите.
— Ти си използвал думата „съпруг“ и тя не каза нищо?
— Не, но веднага ми заяви: „Имам сведения, че този «брак» е невалиден, каквото и да утвърждава тя или Сър Уилям.“
Анжелик настръхна, но Горнт я успокои:
— Не бързай, мила, бъди търпелива. Просто ти предавам думите й. Бъди търпелива, разполагаме с достатъчно време да разиграем картите си. След тази наша среща тя поиска още една на следващата вечер. За да разкрия картите си, й разказах, че съм се срещнал с Брокови и подробно съм им описал случилото се в Йокохама, особено за дуела, и че съм им предоставил копие от следователското заключение за смъртта на Норбърт. Старият Тайлър побесня като насъскан бултериер, но Морган го успокои с уверението, че ако Джейми Макфей е бил застрелян в гръб, това щяло да им навреди много повече, отколкото загубата на един лесно заменим управител.
Анжелик го наблюдаваше как събира мислите си, сърцето й биеше лудо, а не бе получила отговор на толкова въпроси.
— Тя… ще действа ли въз основа на сведенията?
— Въз основа на моите сведения да. И то бързо. Аз ще си отмъстя, а ти ще бъдеш обезпечена.
— Защо си толкова сигурен?
— Сигурен съм, госпожо, не бой се. Години наред си държах езика зад зъбите, раболепничех, но скоро… ще видиш! Тес продължи да ме разпитва за Брокови, как бил реагирал Тайлър на вестта за брака и смъртта на сина й, и тъй нататък… и нито веднъж не използва думата „баща ми“. Откровено и прямо й разказах как и двамата са се кикотели за корабната ви венчавка и задето сте тръгнали против волята й. Старецът Брок изтърси: „Връща й се тъпкано на тая кучка, задето престъпи волята ми!“ Не й спестих как двамата са злорадствали за смъртта на Малкълм. Морган рече, че ето на, сега вече си нямат тай-пан, а на първи февруари Тес ще я изхвърлят от Жокейклуба и цял Хонконг ще я презира. А Тайлър добави: „И аз ще стана тай-пан, ще завра носа на Дърк в лайната, а Търговската къща и името му ще потънат в забрава.“
— И ти й го каза? — На Анжелик чак й се зави свят.
— Да, госпожо, но Тайлър наистина го каза. А той единствен може да я докара до лудост, затова реших да й докладвам дума по дума. Така и сторих и, Боже Господи, Боже Господи, госпожо, главата й се разтрепери до такава степен, че очите й едва не изхвръкнаха. Уплаших се, че пак ще заприлича на медуза, но този път ми се размина. Този път злият дух бе овладян, не че бе изчезнал, но тя го затвори в шишето, удържа го вътре, но въпреки това, по дяволите… извинявай, главата си залагам, че плувнах в пот. Не е редно една жена да носи в себе си толкова гняв, но след като познавам Тайлър и Морган, ми е лесно да разбера откъде го взема.
Като й попремина, аз й разказах, че в крайна сметка Тайлър е приел предложението на Морган да се върна тук в качеството си на управител за изпитателен срок от една година с ужасни закани в случай на неизпълнителност. Тес попита за заплатата ми. „Отлично. За пред хората ще сме врагове, а тайно ще бъдем близки съюзници. И ако «Брок и синове» се разорят завинаги, за което горещо моля Бога, твоята компания «Ротуел-Горнт» ще заеме тяхното място.“ Горе-долу това е, Анжелик, само дето тя реши Хоуг да се върне тук и ти написа писмо.
Едуард отпи от своя бърбън и усети приятна топлина.
— Не я попитах какво съдържа писмото, нито те защитавах, но все й втълпявах по различни начини, че ако моят план й помогне да разори Брокови, заслугата ще е главно твоя. Какво ти пише?
Анжелик му подаде писмото.
