Гай-джин полностью

— Моля да ме извиниш, господарю, но не зная — отвърна Абе, все още разгневен, че вчера Анджо ги бе отпратил. — Военачалникът на личната охрана на тайро дойде преди малко и ми заповяда… заповяда на мен да ги съпроводя до Канагава. Какво да правя, господарю? Ти, естествено, ще искаш да се срещнеш с тях.

— Къде се намира тайро Анджо сега?

— Зная само, че трябва да върнем двамата гай-джин в Канагава, господарю. Питах военачалника му как е минал прегледът, а той нагло ми се тросна: «Какъв преглед?», и излезе.

— Доведи гай-джин при мен.

Скоро се чуха тежки, непознати стъпки. На вратата се почука.

— Гай-джин, господарю. — Абе се отдръпна и махна на Бабкот и Тайърър да влязат, коленичи и се поклони. Чужденците, се поклониха прави. И двамата бяха небръснати и очевидно изморени. Един от стражите при вратата незабавно блъсна разгневено Тайърър да падне на колене и Филип се просна на земята. Другият опита същото с Бабкот, но лекарят се извъртя с неестествена за такъв едър човек бързина, сграбчи войника с една ръка за дрехата на гърлото му, вдигна го над земята и го затръшна върху каменната стена. За секунда задържа изпадналия в безсъзнание страж така, после внимателно го остави да се свлече на пода.

В настъпилата тишина Бабкот отбеляза нехайно:

— Гомен-насай, Йоши-сама. Но тези глупаци не бива да се заяждат с гостите ви. Филип, моля те, преведи това и му предай, че не съм убил войника, въпреки че този невъзпитан педераст още цяла седмица ще има главоболие.

Останалите самураи започнаха да идват на себе си и се хванаха за мечовете си.

— Спрете! — заповяда Йоши, вбесен както от гай-джин, така и от стражите си. Войниците замръзнаха на местата си.

Филип Тайърър немощно се изправи, без да обръща внимание на припадналия страж, и рече на своя чудноват, несигурен японски:

— Моля извиниш, Йоши-сама, но доктор-сама и аз кланяме се според чужд обичай. Любезно, да? Не мисли нищо лошо. Доктор-сама каза, моля извиниш, човек не мъртъв, само… — Филип затърси в паметта си думата, не се сети и затова показа главата си: — Болка, една седмица-две.

Йоши се разсмя. Напрежението в стаята се стопи.

— Махнете този войник оттук. Като дойде на себе си, го доведете пак. — Направи знак на останалите да заемат местата си и махна на англичаните да седнат срещу него. След като те се настаниха неловко, Йоши запита: — Как е тайро, как мина прегледът?

Бабкот и Филип тутакси заобясняваха с прости думи и жестове, както се бяха наговорили предварително, че прегледът е минал добре, че тайро има тежка херния с перфорация, че Бабкот е в състояние да облекчи болката му чрез бандаж и лечение, но за тази цел е нужно да подготвят лекарствата и да ги вземат от Колонията. Тайро се бил съгласил лекарят да се върне след една седмица с резултатите от изследванията. Междувременно му дали лекарство, което да намали болката и да му помогне да се наспи.

Йоши се намръщи.

— Постоянна ли е тази херния?

— Доктор-сама казва, че…

— Зная, че лекарят говори чрез теб, Тайра — озъби се Йоши, недоволен от чутото, — просто превеждай думите му без всякакви официалности!

— Добре, господарю. Той казва, че болестта е постоянна. — Това бе нова дума за Филип. — Тайро Анджо трябва… трябва вземе лекарство винаги спре болка, през цяло време. Съжалявам, през цял ден и също използва «бандаж» цял ден. — Тайърър употреби английската дума и с жестове обясни какъв е този пояс за пристягане. — Доктор мисли тайро-сама добре, ако се грижи. Не може… не може лесно бие с меч!

Йоши се навъси — резултатите бяха обезсърчаващи.

— Колко… — млъкна и даде знак на стражите да излязат: — Чакайте отвън. Абе остани. Ти също. — Военачалникът неохотно затвори вратата зад себе си. Йоши запита: — Кажете истината? Колко още ще живее?

— Само Бог каже.

— Хм, боговете! Според лекаря колко му остава на тайро?

Бабкот се подвоуми. Бе очаквал, че тайро ще му заповяда да не казва нищо на Йоши, но щом разбра за хернията и лекарствата и получи малко от опиумната настойка, която почти незабавно облекчи болката му, тайро се бе изкискал злобно и го бе насърчил да съобщи «добрата вест». Но всъщност хернията бе най-малкото зло.

Пълната му диагноза предполагаше опасни увреждания на червата, предизвикани от неизвестни причини. Не бе казал за това на Анджо, нито на Филип, бе запазил преценката за себе си, докато не направи анализи на урината и на пробите от изпражненията, докато не се консултира със Сър Уилям и не го прегледа отново.

Самият преглед бе отнел около час, докато разпитът на пациента — цели часове. За своите четирийсет и осем години Анджо бе в много тежко състояние. Зъбите му бяха прогнили и рано или късно щеше да получи отравяне на кръвта от това. Реагираше болезнено при най-лекия натиск върху стомаха и различните органи. Напипваше се ясно изразена деградация на вътрешностите, простатата бе силно увеличена.