— А ти си чудесно момиче — отвърна й той, по-умиротворен от всякога. Болката и угризенията му намаляха. „Дали да се оженя? — запита се Макфей за първи път, без да трепне. — Мъжът безусловно трябва да се ожени и да има деца на определена възраст. Нямам нищо против брака, далеч съм от подобни мисли. Но кога? Когато търговията потръгне и почне да носи печалби ли? Морийн е страхотна, умница, хубава е, от добро семейство, търпелива и предана и ме обича. Чак не е за вярване, че е излязла насреща на Тес и е сторила всичко това. То само показва колко е находчива. Може и да ни провърви? Обичам ли я? Страхотно ми харесва.
На трийсет и девет съм. Изглеждам добре и съм здрав, трябваше отдавна да се оженя. Морийн е на двайсет и осем, но изглежда млада за възрастта си. Навярно знае какво прави, а е и толкова жизнерадостна, че сякаш наистина пръска искри.
Миналата вечер и Марлоу, и Палидар го забелязаха, май повече, отколкото е нужно! Това разгонено копеле Сетри няма да я остави на мира, не че ми пука… Само да кимна с глава, и птичето ще отлети.“ Той й стисна ръката.
— Какво?
— Нищо. Радвам се, че снощи ти хареса — каза Джейми, но си помисли: „След три-четири месеца, няма защо да бързаме. Май взе да ми харесва.“ — Ето че стигнахме.
Влязоха в двора на клуба. Макструан разговаряше на стълбите с Дмитрий. Те вдигнаха очи и Дмитрий сърдечно им махна с ръка. Отново го прониза същата ледена тръпка. „Неми! Когато Неми си науми нещо…
Всемогъщи Боже — помисли си Макфей ужасен, — как, по дяволите, да изляза на глава с Неми, с Йошивара и с
— Да не ти е студено, миличък?
— Не, не, всичко е наред.
— Филип, повтори още веднъж на капитан Абе, че съжалявам, но в момента не можем да открием Хирага. — Сър Уилям стоеше с гръб към камината в една от приемните на Легацията. Тайърър, Бабкот и Абе току-що се бяха завърнали от Йедо. Свечеряваше се. — Все още го търсят навсякъде. Филип, няма нужда да изглеждаш толкова самодоволен, искаш да ги вбесим ли?
Абе се разгневи. Също и Сър Уилям. Бе направил всичко възможно. Войниците претърсиха под дърво и камък Колонията, а сега отново преравяха Пияния град и селото. Въпросът с Йошивара бе доста по-сложен. Там оръжията бяха забранени, а достъпът до Къщите беше, кажи-речи, невъзможен без взлом — мисълта за това бе направо противна и сигурно щеше да предизвика международен инцидент. При основаването на Колонията се бяха споразумели, че ако няма размирици, ще оставят Йошивара да си живее спокойно и да ги обслужва.
— Той казва, че не може да се върне без Хирага, Хирага бил обещан на господаря Йоши още днес.
Сър Уилям се сдържа да не изругае. Вместо това рече любезно:
— Помоли го да почака в караулното. Много скоро ще намерим Хирага, стига все още да е тук.
— Той казва: „Все още тук? Ако не е тук, къде е тогава?“
— Ако знаех, щях да го заловя. Навярно е избягал в Йедо или в Канагава, или някъде другаде. — Дори Сър Уилям се потресе от страшния гняв, изписан по лицето на Абе, който избълва нещо на японски, завъртя се на пети и излезе с тежки стъпки.
— Грубиян!
— Абе каза, че за нас е най-добре да намерим Хирага, Сър Уилям. — Тайърър потърка небръснатото си лице. Чувстваше се мръсен, изгаряше от желание да се изкъпе, да го масажират и да си отдъхне преди срещата с Фуджико. При радостната вест, че Хирага не е затворен и окован във вериги, умората му моментално се стопи. — Мъчно ми за Абе, сър. Не може да се върне без Нак… без Хирага, ако му е мил животът.
— Е, това си е негова работа. Имаш ли някаква представа къде може да е Накама?
— Не, сър. Къде другаде, освен в селото или в Йошивара?
— Опитай се да го намериш, изглежда, е много важен. — Сър Уилям погледна към Бабкот. — А сега най-главното. Джордж, кой беше пациентът? Анджо ли?
— Да.
— Де бре! Филип, изглеждаш изтощен. Няма защо да чакаш, ще поговорим по-късно. Джордж ще ми каже каквото има за казване. Ако се появи Накама-Хирага, незабавно го хвърли в затвора. Незабавно!
— Да, сър, благодаря, сър. Преди това ще разрешите ли да ви запитам, какво е станало в Хонконг? — Още щом се завърнаха, и двамата с тревога забелязаха, че „Буйният облак“ е пристигнал, и веднага зададоха този въпрос, но Сър Уилям им бе отговорил: „Първо Абе.“
— В Хонконг всичко е спокойно и тук всичко е спокойно. Слава Богу. — Той им разказа за погребението, че Хоуг се е завърнал и защо. — Причината би следвало да се пази в тайна, но е обществено достояние. Всички са заели изчаквателна позиция: Тес изчаква, изглежда, че и Анжелик е приела да изчаква, поне така твърди Хоуг, пък и какво ли друго й остава.
— Тя ще е наясно след няколко дни, ние също — рече Бабкот.
— Господи — прошепна Тайърър, — ами сега какво ли ще стане? И в единия, и в другия случай?
Сър Уилям вдигна рамене:
— И ние ще трябва да изчакаме. А сега тръгвай, Филип. Уиски или бренди, Джордж? Имаш ли нещо против да ме запознаеш с новините още сега? Нали не си прекалено изморен?
