— Не, разказа ми го вашият прекрасен капитан Стронгбоу, а доктор Хоуг съвсем не е идиот, момче. Запитах Стронгбоу как не полудявате без приятелки и дали при вас е както в Индия и в Китай. — Тя се засмя, като си спомни с какъв труд го бе накарала да говори откровено. „Уискито върши чудеса“ — помисли си момичето, като благославяше баща си, задето я бе научил да пие, когато се наложи. — Смятам, че вашата Йошивара е измислена разумно.
Джейми се канеше да попита: „Наистина ли?“, но този път се сдържа. Нейното мълчание го измъчваше. Щом събра сили, Морийн му съобщи:
— Утре е неделя.
На него свят му се зави от неочаквания извод.
— Даа… аз… така и предполагам, да, неделя е, защо питаш?
— Мислех днес следобед да посетим преподобния Туийт78. Надявам се, че не е глупав като името си. Ще го помолим трикратно да обяви в църквата имената ни за встъпване в брак.
Джейми премига:
— Какво?
— Да, Джейми, в църквата. — Морийн се разсмя. — Да не си забравил, че имената се четат три последователни недели?
— Не, но нали ти казах, че ти писах и че…
— Да, но тогава бях там, а сега съм вече тук и те обичам — рече Морийн, спря се, погледна го и видя, че е хубав, такъв, какъвто го бе искала цял живот, и цялото й самообладание изчезна безследно. — Джейми, скъпи, сгодени сме и съм сигурна, че трябва да се оженим, защото ще ти бъда прекрасна съпруга, обещавам ти, обещавам ти, обещавам ти… И то не само защото съм тук — обичам те от първия момент, в който те видях, и тъкмо сега му е времето да се оженим, чувствам го. Ще се върна… ще се върна в Шотландия и никога… ако поискаш да се върна, ще си замина още с първия кораб, но аз те обичам, Джейми, кълна се, че ще си тръгна, ако искаш. — Сълзи изскочиха на очите й и тя ги избърса: — Извинявай, от вятъра е, моето момче. — Но не беше от вятъра, цялото й лукавство се бе стопило, а душата й се разтвори за него. — Просто те обичам, Джейми… — Макфей я взе в ръцете си и тя зарови лице на рамото му. Чувстваше се по-ужасно от всякога, отчаяно се нуждаеше от любовта му, а сълзите й течаха.
Ужасът й се уталожи, прогонен от неговата сърдечност, и тя го чу да й говори нежни думи въпреки вятъра и прибоя, че я обичал и искал тя да бъде щастлива и да не се тревожи, да не скърби, но този следобед било все още твърде рано, имал толкова много работа покрай новата си компания, че щяло да му е трудно да започне и да я поддържа.
— Не се тревожи за новата си търговия, Джейми, госпожа Струан ми обеща, че… — Морийн млъкна ужасена. Смяташе да не му казва, но вече бе много късно — ръцете му я сграбчиха здраво и той я отстрани от себе си.
— Тя ти е обещала, че?
— Няма значение. Нека…
— Какво ти каза? Какво! — Лицето му изглеждаше непреклонно, а очите му я пронизваха. — Съобщила ти е, че ми изпраща пари, нали?
— Не, не е, просто ми каза, че си добър търговец и ще имаш успех. Нека хапнем, умирам от…
—
— Не разбрали? Нека об…
— Истината, за Бога! Точните й думи! За парите, нали?
— Не, не съвсем. — Морийн се озърна, ядосана на себе си.
— Истината! — Джейми я държеше за раменете. — Веднага!
— Добре. — Момичето си пое дълбоко дъх и думите потекоха като порой от устата й: — Ето какво се случи, Джейми. Отидох в Голямата сграда на Струанови на главната улица, за да питам къде си, дали в Япония или в Хонконг. Наредиха ми да почакам и госпожа Струан ме прие в големия кабинет с изглед към цял Хонконг. Каква скръб и каква сила се крие в горката жена! Почакай един момент.
Морийн избърса очи, извади кърпичка и си издуха носа, после, без да знае какво да прави с ръцете си, мушна едната в неговата и полека-лека я промъкна в джоба на палтото му.
— Да вървим, Джейми, по-лесно ще разговаряме, студено е. Госпожа Струан ме покани да седна и ми каза, че те е уволнила. Попитах я защо, тя ми обясни, а аз й рекох, че не е честно, че ти не си виновен, задето синът й се е оказал малък дявол и безумно се е влюбил в една неприемлива авантюристка на име Анжелик. Не зная дали наистина е авантюристка, но като я видях, Джейми, разбрах защо синът й, пък и който да било мъж ще хлътне до уши по нея. А пък като се срещнах и с майка му, ми стана ясно защо не се понасят…
Силен порив на вятъра подхвана шапките им и те здраво ги притиснаха. Морийн продължи:
— Ние… започнахме една свада. Не забравяй, че още не знаехме за смъртта на сина й. Страшна караница беше, Джейми. След малко и двете скочихме на крака и аз като се разядосах и като взех да използвам някои от ужасните думички на баща ми, направо щеше да те е срам от мен.
Джейми се закова на място и я зяпна:
— Ти си се карала с Тес?
