Гай-джин полностью

— Хея, Джами-сан, радвам виждам! Чула добра вест от кораб. Ти жениш за дама от Шотланд, жениш, а?

Той се сащиса колко бързо плъзват новините.

— Откъде знаеш?

— Цяла Йошивара знае, ах! Важно, нали? — възкликна Неми възбудено. — След два дни аз в Голяма къща поклоня до земята, срещна скоро оку-сан твоя.

— А!

— Важно, Джами-сан. Кога жени? Важно, оку-сан приятел нее-го-сан, нали?

— Ти да не си се смахнала? — извика Макфей.

Неми го гледаше неразбиращо.

— Защо луд, Джами-сан? Оку-сан плаща сега, оку-сан плаща, Джами-сан, да? Важно оку-сан не…

— Така не се прави, за Бога.

— Не разбира, важно Неми отиде оку-сан…

— Ти си се побъркала!

— Не разбира — начумери се Неми, ужасена от заядливото му държане. Реши, че бягството е най-добрата защита от невероятното му поведение, и затова избухна в сълзи.

Неми избяга, преди Джейми да успее да я спре. Мама-сан не успя да я убеди да се върне, така че той, вбесен, тежко се запъти към вкъщи да подремне малко. „Всемогъщи Боже, Неми да отиде у Струанови, за да се срещне с Морийн! Морийн трябвало да плаща на Неми за в бъдеще? Било важно любовницата и съпругата да бъдат добри приятелки. Боже мой! Навярно не съм я разбрал.

Не, за проклетия, я разбра. Тя точно това имаше предвид.“

В крайна сметка бе отишъл в кабинета си още преди да съмне. „Дяволите да го вземат — руга Джейми цяла сутрин, — събраха ми се цели две булки да се препирам с тях.“

— Виж какво, Морийн, прости ми, че те излъгах — рече Макфей неубедително, — но… ами, не зная какво да кажа.

— Не го вземай присърце, стават такива неща — усмихна му се тя.

— А? Значи няма газ да пик… прощавай, значи не се сърдиш?

— Хич, моето момче, този път не — мило го успокои тя. — Докато не сме си поприказвали малко.

Джейми не долови заплаха в гласа и поведението и, тя все още нежно го държеше под ръка, но цялото му същество го предупреждаваше за опасност: „За Бога, дръж си езика зад зъбите, трай си.“

— Да си поприказваме малко ли? — чу се да я пита.

— Да. — Настъпи оглушителна тишина, въпреки че вятърът хлопаше по дървените покриви и кепенците, камбаните на църквите биеха, откъм пристанището виеха парните свирки, лаеха кучета.

„Дръж си езика зад зъбите“ — предупреждаваше се той.

— Дали? Какво значи това?

Морийн предпазливо опипваше пътя си — харесваше и да научава новите неща и едновременно с това да го поучава. Това бе само първото от предстоящите безкрайни недоразумения.

— Всички мъже са ужасни, Морийн — бе й казала майка й покрай другите съвети. — Някои повече от други, но всички до един са лъжци. Въпреки това една опитна съпруга винаги долавя кога мъжът й лъже. В началото мъжете са мили и ти свалят звезди от небето. Сърдечни са, копнеят за теб и те обсипват с глупави малки любезности. Но това е само в началото.

После идват малчуганите, децата, и въртенето на къщата, а повечето от тях все нямат достатъчно пари. По това време ти вече си готова да запуснеш дрехите си, прическата си и себе си. Много е трудно с малчуганите, с недоспиването, уморяваш се до смърт, тъй че скоро мъжът почва да се обръща с гръб в леглото и да хърка, да, ама не е чак толкова страшно, стига да се научиш добре да си запушваш ушите. После почват да хойкат… ама хич не си го слагай на сърцето — за тях това е само временно и свършва бързо; ако си опитна съпруга, мъжът винаги се връща, защото си имаш малчуганите, а и Господ е с теб. Не забравяй, че не е лесно да се печели за насъщния, както и той трябва да помни, че е трудна работа да отглеждаш хлапетата и къщата ти да изглежда уютна. Те обаче все го забравят.

И с твоя баща беше същото — с неговите жени или жена в Индия, знам ли, но вече си е у дома, пък и неговата работа е по-различна: като се сгодихме, още не знаех, че той вече е сгоден за полка си. Поне тоя твоят Джейми не е в армията — за една жена е дяволски трудно да си съперничи с нея.

— А ти как стана опитна съпруга, мамо?

— И аз не зная, моето момиче. И аз не зная, но все пак си има твърди правила: да си избереш мъжа много внимателно, да си държиш езика зад зъбите, пък и една корава метла и необуздан нрав могат да помогнат, стига да ги използваш разумно. Опитвай се непрекъснато да го разбираш и да му прощаваш и винаги да има мека пазва за горкото момче, та да си поплаче на нея.

— Значи малко да си поприказваме? — чу Морийн как Джейми запита със сподавен глас и едва не избухна в смях.

Продължи да се усмихва и да се държи милостиво, но дръжката на метлата и нравът й бяха готови за всеки случай.

— За Йошивара научих на кораба. — Морийн остави думите й да увиснат във въздуха и Джейми налапа въдицата.

— Горнт ли ти каза? Или Хоуг? Той ли? Ама че идиот.