— Да, господарю. — Тя се приближи с подгъващи се колене, гласът и звучеше слабо и треперливо: — Толкова съжалявам, той е лъжец. Никога не сме участвали в заговор срещу теб, никога — той е лъжец. Ние сме невинни. — Мейкин с ненавист сведе очи към Кацумата, доволна, че го е предала и че му е отмъстила. Малодушието му и това, че се бе оставил да го заловят жив, надминаваше всичките й надежди.
— Лъжец! — изсъска Мейкин и отстъпи, тъй като Кацумата взе да бълнува несвързано, безсилно се опита да я достигне, но един от войниците го прасна така, че той изгуби съзнание и се отпусна, стенейки на пресекулки. Никой от околните не изпитваше състрадание към него.
Главата й се пръскаше от нечовешка болка. Горчеше и в устата.
— Но, господарю, толкова съжалявам, вярно е, че го познавах, както и моето съкровище, но единствено като стар клиент, и нищо повече. Той ми бе стар клиент и тогава не знаех кой е и какво… — Мейкин се подвоуми коя е подходящата дума, за да изрази омразата си — какво е сторил тоя тук.
— Вярвам ти, Мейкин. Добре, най-сетне научих истината. Добре. И тъй като е лъжец, давам ти го, както се разбрахме.
— Благодаря ти, господарю.
— Подчинявай й се — обърна се Йоши към Абе, — а после я доведи навън.
Йоши си тръгна. Всички бойци поеха с него, обградиха го като щит, с изключение на Абе и войниците, които удържаха проснатия пленник, който отново бълнуваше в несвяст. Мейкин изчака, предвкусвайки насладата заради себе си, заради Койко и целия Свободен свят. Толкова рядко успяваха да си отмъстят, почти никога.
— Моля, съблечете го гол — рече тя напълно спокойно. Те й се подчиниха. Жената коленичи и показа ножа на Кацумата. Беше малък, но подходящ за целта й. — Изменнико, няма да правиш любов в ада, ако адът съществува.
След като най-сетне писъците му утихнаха и той изпадна в безсъзнание, тя го закла, както би заклала прасе.
— Каквото всъщност бе — прошепна Мейкин, избърса ножа и го пъхна в пояса си. По ръцете и ръкавите й имаше кръв.
— Дай ми го, ако обичаш — рече Абе, комуто едва не бе призляло от нейното отмъщение.
Мейкин мълчаливо се подчини и го последва във вътрешния двор, заобиколена от войниците. Йоши я чакаше. Тя коленичи в калта.
— Благодаря ти, господарю. Надявам се, че преди да си отиде, дълбоко се е разкаял, задето те предаде, задето предаде нас. Благодаря ти.
— А ти, Мейкин?
— Никога не съм те предавала. Казах ти истината. Разказах ти всичко, което знам, и тази нощ ти разкрих изменника.
— И така?
Мейкин смело го погледна в очите. Не бе виждала друг такъв неумолим поглед като неговия. Пропъди тази мисъл, защото предпочиташе да си го представя като мъж, като един от хилядите клиенти и чиновници, с които се бе сблъсквала през дългия си живот заради пари или услуги, заради себе си или заради Къщата си.
— Време ми е да се отправя на оня свят, господарю. — Извади от ръкава си малка стъкленица. — Мога да го сторя и тук, ако желаеш — предсмъртното ми стихотворение е написано, Гиокояма притежава къщата на Глицинията. Но аз принадлежа на Свободния свят — гордо заяви Мейкин. — Непристойно е да си отида оттук, осквернена от нечестивата кръв по дрехите и по ръцете ми. Искам да се отправя на онзи свят чиста. Искам да се върна в моята къща. Едно предсмъртно желание, господарю: баня и чисти дрехи.
Анжелик бе сред ездачите, които разхождаха конете си рано сутринта на хиподрума. Галопираше леко, без да забелязва околните. Коридорите бяха претъпкани и всички я наблюдаваха. Тази сутрин заедно с нея яздеха купища пари. Бе й закъсняло. Най-малко с един ден.
— Едуард, да или не? — запита Палидар, докато яздеше успоредно с Горнт от отсрещната страна. — Хм… закъснява ли й?
— Да, сър, според датите така излиза. — Горнт отправи поглед към нея и се замисли какво да предприеме. Анжелик яздеше черния кон, подарък от Малкълм.
Бе облечена в черен прилепнал костюм за езда, носеше черни ботуши и шапка с къса воалетка. — Шивачът й си го бива. Досега не бях я виждал в тези дрехи.
— Да, а пък за стойката да не говорим — рече Палидар сухо.
Двамата се засмяха на двусмислицата.
— Все пак истината е, че язди великолепно. Хубава е като красавиците в Южните щати.
— Не, сериозно — какво мислиш? Искам да кажа — за всевъзможните слухове относно датите. Ние малко знаем… имам предвид, че малцина от нас са наясно с месечните… с неразположенията и така нататък. Ти залагал ли си?
„Толкова много, че дори не можеш да си представиш“ — помисли си Горнт.
— Вчера запитах Хоуг право, куме, та в очи.
— Боже мой, ей така направо? На мен не ми стиска, приятелче. — Палидар се приведе към Горнт: — И какво ти каза?
— Отвърна ми, че не знае повече от нас. Нали го знаеш какво е дрънкало, така че му вярвам. — Горнт сдържаше нетърпението си, присъствието на Анжелик му липсваше. Продължаваха да спазват уговорката си, че уж се избягват един друг, докато тя не установи със сигурност в какво положение е. — Очакваше се на единайсети или дванайсети, но Хоуг разправя, че можело и да закъснее… е, не кой знае колко. Ако не й дойде, значи е бременна.
