„Цялата повърхност… изглежда просмукана като през сито от подземни изпарения. Тук-таме лавата, още невтвърдена, се е пукала на големи мехури. Другаде горната част на оформените по същия начин кухини е пропаднала и се виждат кръгли дупки със стръмни стени“.
Дарвин също пишел, че в съзнанието му ярко изпъкнал споменът за „онези места в Стафордшир, където има множество големи леярни за желязо“.
Зад бара в „Елдорадо“, ограден от полици и бутилки, висял портрет на Дарвин — увеличена репродукция от метална гравюра, изобразяваща изследователя не като младеж, посетил островите, а като солиден семеен мъж вече в Лондон, с брада, пищна като коледен венец от имел. Същият портрет бил отпечатан върху сувенирните фланелки, продавани в бутика, и Уейт си купил две. Така изглеждал Дарвин, когато приятелите и роднините най-после успели да го убедят да опише схващанията си, че животът се заражда навсякъде и да обясни защо самият той, и приятелите, и роднините му, и дори английската кралица са с този външен вид, който имали през XIX век. Тогава Дарвин сътворил научния труд, оказал най-силно влияние през цялата ера на великите големи мозъци. Не е имало книга, която по-успешно да стабилизира несигурното мнение на хората при различаването на успеха от провала. Представете си! А названието на този том сумира безжалостното му съдържание:
Уейт не бил чел тази книга, а и името Дарвин не му говорело нищо, макар че от време на време успявал да се представи за образован човек. Той смятал по време на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ да се представя за машинен инженер от Мус Джо, Саскачеуан, чиято съпруга неотдавна е починала от рак.
Всъщност образованието му било приключило след двегодишни курсове по автомонтьорство в Мидланд Сити, родния му град в щата Охайо. Тогава взетият от сиропиталище Уейт живеел в пети пореден дом, защото бил сираче, плод на кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря, избягали от града завинаги и заедно малко след неговото раждане.
Когато самият Уейт пораснал достатъчно, та да може да избяга, той се добрал на стоп до остров Манхатан. Там се сприятелил с един сводник, който го превърнал в преуспяваща хомосексуална проститутка, научил го да оставя етикетите по дрехите си, при възможност истински да се наслаждава на любовниците си и така нататък. На млади години Уейт бил направо красив.
Когато красотата му започнала да увяхва, той станал инструктор по бални танци в едно студио. Танците му били в кръвта, а още в Мидланд Сити подочул, че и родителите му танцували добре. Чувството му за ритъм вероятно било наследено. И точно в танцовото студио той се запознал с първата от седемнайсетте си жени. Ухажвал я, а после се оженили.
През цялото му детство осиновителите жестоко наказвали Уейт за щяло и нещяло. Смятали, че след като е роден от кръвосмесителна връзка, в морално отношение непременно ще стане чудовище.
И ето къде се намирало сега това чудовище — в хотел „Елдорадо“, — и що се отнасяло до него, Уейт бил щастлив, богат, доволен и очакващ нова възможност да опита способностите си за оцеляване.
Между другото и аз като Джеймс Уейт едно време избягах от къщи.
Англосаксонецът Чарлс Дарвин, немногословен и благовъзпитан, безличен и асексуален, но безкрайно наблюдателен в своите писания, бил герой в многолюдния, раздиран от страсти многоезичен Гуаякил, защото въплъщавал вдъхновението за туристическия бум. Ако не бил Дарвин, нямало да съществуват нито хотел „Елдорадо“, нито
Ако Чарлс Дарвин не бил описал Галапагоските острови като прекрасно и поучително място, Гуаякил щял да си остане поредният горещ и мръсен пристанищен град, а Еквадор щял да цени островите колкото Англия ценяла купищата сгурия в Стафордшир.
Дарвин не променя островите. Той променя представата за тях. Във времето на великите големи мозъци представата е била нещо особено важно.
Всъщност представата изглежда е ръководела хората не по-малко от веществените доказателства, и за разлика от тях е можела коренно да се променя. Така в един миг Галапагоските острови били смятани за рай, а в следващия — за ад; Юлий Цезар е бил приеман за държавник, а в следващия миг — за касапин; в един миг еквадорските книжни пари се заменяли за храна, подслон и облекло, а в следващия с тях можело да се постели дъното на кафез; в един миг Вселената се смятала създадена от Всемогъщия Бог, а в следващия — от голям взрив, и тъй нататък, и тъй нататък.
