Трупът на човек в костюм на Дядо Коледа и в компрометираща поза е намерен в малка стаичка в мазето на голям хотел в Рейкявик. Ерлендур се настанява в хотела и заедно с колегите си Сигурдур Оли и Елинборг започва да разследва случая. За да открият убиеца, полицаите се връщат в миналото на жертвата и скоро установяват, че човекът като дете е бил звезда, хорист, прочул се с вълшебния си детски глас. Както и че грамофонните плочи със записите на песните му струват милиони. Разговарят с бащата и сестрата на жертвата, разпитват персонала на хотела, някои от гостите му, познати и съученици на портиера от детството му. Никой от тях не казва цялата истина. Благодарение на упорството и професионализма на полицаите в крайна сметка всички ще проговорят и убиецът, останал дълго време извън кръга на заподозрените, ще бъде разкрит. Самият Ерлендур може би ще започне интересна връзка с новата си позната Валгердур и ще се сближи с дъщеря си Ева Линд, която се опитва да се откаже окончателно от наркотиците. "Арналдур Индридасон е вече международно литературно явление. Ясно е защо — романите му са завладяващи и автентични. Очаквам с нетърпение следващите от поредицата." Харлан Коубън
Елинборг ги чакаше в хотела.
В преддверието имаше голямо коледно дърво, по случай Рождество навсякъде бе украсено с елхови клонки и бляскави топки. Благословената дева сина Божи раждаше1. Големи пътнически автобуси бяха паркирани пред хотела и много хора вече се тълпяха пред рецепцията — чужденци, дошли да прекарат Коледа и Нова година в Исландия, страната, която в техните представи предлагаше незабравими емоции и приключения. Бяха кацнали неотдавна, но много от тях вече си бяха купили исландски вълнени пуловери и бързаха да попълнят регистрационните си карти в тази единствена по рода си страна на зимата. Ерлендур изтръска мокрия сняг от палтото си. Сигурдур Оли се огледа и видя Елинборг да стои при асансьора. Подръпна Ерлендур и двамата си запробиваха път към нея. Тя вече бе огледала местопрестъплението. Полицаите, които бяха пристигнали първи, се бяха погрижили никой да не премести или повреди нещо.
Управителят на хотела ги помоли да не вдигат олелия. Точно тия думи използва, когато се обади по телефона. Това било хотел, а един хотел процъфтявал и благоденствал благодарение на добрата си репутация, така че ако обичат, да се съобразяват с това. Затова нямаше никакви сирени отвън, нямаше униформени полицаи, които да пресичат на бегом фоайето. Управителят каза, че в никакъв случай не бивало гостите на хотела да бъдат притеснявани или плашени. Исландия не трябвало да предлага прекалено много незабравими емоции и приключения.
Бе застанал до Елинборг и стисна ръцете на Ерлендур и Сигурдур Оли. Костюмът му едва го побираше, толкова беше дебел. Сакото му бе закопчано над корема само с едно копче, което беше на път да се откъсне. Коланът на панталона чезнеше нейде под огромното шкембе, което пък сякаш се напъваше да изскочи изпод сакото. Човекът се потеше тъй обилно, че не можеше и за миг да остави голямата бяла кърпа, с която час по час отриваше челото и врата си. Бялата му яка бе мокра от пот. Ерлендур пое мазната му ръка.
— Благодаря ви — каза управителят на хотела и изпръхтя като кит, раздразнен от сполетелите го проблеми.
Управляваше този хотел повече от двайсет години, но никога не бе попадал в подобна ситуация.
— Насред коледната тарапана — изпъшка той. — Не разбирам как можа да се случи това! Как може да се случи такова нещо? — повтори той. Полицаите забелязаха, че е напълно объркан.
— Той горе ли е или долу? — попита Ерлендур.
— Горе или долу? — изпусна въздух дебелият управител. — Имаш предвид дали е отишъл на небето ли?
— Аха — каза Ерлендур. — Точно това искахме да узнаем.
— Ще вземем ли асансьора за нагоре? — попита Сигурдур Оли.
— Не — отвърна управителят на хотела и погледна сърдито Ерлендур, — той е тук долу, в мазето. Има стаичка там. Не искахме да го изхвърляме навън. Такова нещо да му дойде на човек до главата!
— Защо бихте искали да го изхвърляте? — попита Ерлендур.
Управителят го погледна, но не отговори.
