— В него ли? — учуди се той.
Тя кимна с глава към трупа. Сигурдур Оли я погледна за миг, но бързо се сети за какво ставаше дума. Поколеба се, после клекна до трупа и започна да оглежда презерватива.
— Не — рече той, — няма нищо. Празен е.
— Значи, тя го е убила, преди да получи оргазъм — каза Елинборг. — Докторът мислеше…
— Тя? — попита Сигурдур Оли.
— Да, не е ли очевидно? — каза Елинборг и тикна пълна шепа фъстъци в устата си. Предложи и на Сигурдур Оли, но той поблагодари и отказа. — Не ти ли изглежда, че има замесена жена в цялата тая работа? — допълни тя. — Нали?
— Това е най-елементарната версия — поясни Сигурдур Оли и се изправи.
— Не си ли съгласен?
— Не знам. Нямам и най-малката представа.
Помещението за почивка на персонала нямаше много общо с лъскавото фоайе на хотела и с луксозно обзаведените му стаи. Вътре нямаше коледни украшения, нито пък звучеше коледна музика, имаше само няколко протъркани маси и столове, някаква изкуствена подова настилка, на места прокъсана, и в ъгъла — кухненски кът с шкаф, кафемашина и хладилник. Изглеждаше, като че ли никой не чисти това помещение. По масите се виждаха петна от кафе, навсякъде се валяха мръсни чаши. Измъчената кафемашина бе включена и плюеше вода.
Неколцина служители от хотела се бяха събрали в полукръг около младото момиче, намерило трупа, което все още изглеждаше много разстроено. Беше плакало и по бузите му се бе разтекъл черен грим. Когато Ерлендур и управителят на хотела влязоха, момичето вдигна глава.
— Ето я и нея! — каза управителят с такъв тон, сякаш тя бе виновна за съсипването на свещеното спокойствие на Коледата.
След което изгони останалите служители. Ерлендур на свой ред го избута от стаята с думите, че искал да говори с момичето на спокойствие. Управителят го погледна изумено, но не възрази, каза, че имал достатъчно работа да върши. Ерлендур затвори вратата след него.
Девойчето изтри разтеклия се грим от бузите си и погледна объркано Ерлендур, без да има представа какво точно да очаква. Ерлендур й се усмихна, придърпа един стол и седна срещу нея. На възраст тя бе горе-долу колкото дъщеря му, малко над двайсет, нервна и все още зашеметена от онова, което бе видяла. Беше слабичка, чернокоса, облечена в униформата на камериерка от хотела — светлосин халат. Табелка с името й висеше на горното джобче. Осп.
— От дълго време ли работиш тук? — попита Ерлендур.
— Скоро ще стане година — отвърна Осп с тих глас и плахо погледна Ерлендур.
Той като че ли нямаше намерение да й създава неприятности. Девойката подсмъркна и поизправи гръб. Намирането на трупа определено й се бе отразило. Тя леко потреперваше. „Името й подхожда“, помисли си Ерлендур. Осп6. Приличаше на малка клонка, разлюляна от вятъра.
— Харесва ли ти работата в хотела? — попита Ерлендур.
— Не — отговори тя.
— Тогава защо работиш тук?
— Човек все някъде трябва да работи.
— А кое му е толкова лошото на хотела?
Тя го погледна така, сякаш въпросът беше напълно излишен.
— Сменям чаршафи — каза, — мия тоалетни чинии. Чистя с прахосмукачка. Но все пак е по-добре от „Бонус“7.
— А хората?
— Управителят е скапаняк. Някои от гостите пък си мислят, че човек работи единствено за да могат да го опипват.
— Защо отиде в мазето? — попита Ерлендур.
— За да доведа Дядо Коледа. Децата го чакаха.
— Децата ли?
— На коледната веселба. Правим коледно увеселение за работещите в хотела, за децата им, както и за децата на гостите. Той трябваше да бъде Дядо Коледа. И като не се появи, ме пратиха да го доведа.
— Не е било приятна гледка.
— Никога преди не бях виждала труп. А и този презерватив… — Осп се опита да прогони спомена от съзнанието си.
— Той имаше ли някакви приятелки тук в хотела?
— Никакви, за които да знам.
— Знаеш ли за някоя извън хотела, с която да е имал връзка?
— За този човек не знам нищо, а от него видях повече, отколкото на мене се иска.
— Отколкото ми се иска — поправи я Ерлендур.
— А?
— Казва се „ми се иска“, а не „на мене се иска“.
Тя го погледна със съжаление, сякаш полицаят имаше някакъв проблем.
— Смяташ ли, че това има някакво значение?
— Да — отвърна Ерлендур.
Тя тръсна глава.
— Когато слезе при него, вратата беше ли отворена? — попита Ерлендур.
Осп се замисли.
— Не, аз я отворих. Почуках на вратата, но никой не отговори. Почаках малко и тъкмо смятах да си тръгвам, когато ми хрумна да я отворя. Мислех, че е заключено, но вратата се отвори и го видях там с презерватива на…
— Защо си мислела, че е била заключена? — побърза да я прекъсне Ерлендур. — Вратата.
— Просто така. Знаех, че това е неговата стая.
— Докато слизаше долу при него, срещна ли някого?
— Не, никого.
— Той е бил готов за коледното празненство, но някой е дошъл и го е възпрепятствал. Беше облечен в костюма на Дядо Коледа.
Осп сви рамене.
— Кой сменя чаршафите на неговото легло?
— Какво имаш предвид?
— Спалното бельо. Не беше подменяно от доста време.
— Не знам. Вероятно той самият.
— Сигурно много си се стреснала.
— Гледката беше отвратителна — каза Осп.
— Знам. Трябва да се опиташ да я забравиш колкото се може по-скоро. Ако можеш. Той беше ли добър Дядо Коледа?
