Джад лежеше и планираше следващия си ход. След като нямаше никакъв рационален мотив за когото и да било да го премахва, тогава убийствата бяха извършени от някой душевно разбалансиран, някой, въобразил си, че го мрази. Единствените двама души, които можеха да попаднат в тази категория, бяха Харисън Бърк и Еймъс Зифрен, човекът застрелял бившия партньор на Макгрийви. Ако Харисън Бърк нямаше алиби за сутринта, когато беше убит Джон Хансън, тогава той щеше да помоли детектива Анджели да му направи допълнителна проверка. Ако Бърк се окажеше чист, тогава трябваше да съсредоточи вниманието си върху Зифрен. Онова чувство на безсилие, което го беше обзело, започна да се топи. Той почувствува, че вече реално прави нещо. Внезапно страшно му се прииска да се измъкне от болницата.
Позвъни на сестрата и я помоли да извика доктор Харис. Десет минути по-късно Сеймур Харис влезе в стаята. Беше съвсем дребно човече c яркосини очи и големи черни бакембарди, стърчащи от бузите му. Джад го познаваше от много време и изпитваше дълбоко уважение към него.
— Брей, Спящата красавица се събуди. И изглежда страшно грозно.
На Джад взе да му се повдига от повторенията.
— Нищо ми няма — излъга той. — Искам само да си ходя.
— Кога?
— Веднага.
Доктор Харис го изгледа c укор.
— Та ние те приехме едва вчера. Защо не поостанеш още няколко дни? Имам под ръка няколко сестрички нимфоманки, ще ти ги изпратя да ти правят компания.
— Благодаря ти, Сеймур, но наистина ми се налага да си тръгвам.
Доктор Харис въздъхна.
— Окей, ти си докторът, господин докторе. Между нас казано, аз не бих оставил и котката си да се разхожда в състоянието, в което се намираш ти. — Той огледа проницателно Джад. — С нещо да ти помогна?
Джад поклати глава.
— Ще кажа на сестрата да ти донесе дрехите.
След половин час момичето на рецепцията му повика такси. В десет и тридесет беше в кабинета си.
Първата му пациентка вече чакаше в коридора. Тери Уошбърн. Преди двайсет години Тери била една от най-големите звезди в съзвездието Холивуд. Шеметната й кариера угаснала за една нощ, тя се омъжила за един търговец на дървен материал от Орегон и изчезнала напълно. Оттогава насам Тери се беше омъжвала поне пет или шест пъти и понастоящем живееше в Ню Йорк c поредния си съпруг, някакъв вносител. Тя изгледа гневно Джад при появата му в коридора.
— Е… — започна тя и млъкна, като видя лицето му. — Какво е станало c вас? — запита тя. — Сякаш са ви заклещили нейде две надървени нимфоманки.
— Малка злополука. Извинявам се за закъснението.
Той отключи вратата и пропусна Тери в приемната. Празният стол и бюро на Керъл убодоха пред очите му.
— Четох за Керъл — каза Тери. В гласа й се беше промъкнала възбудена нотка. — Да не е сексуално убийство?
— Не — каза кратко Джад. Отвори вратата към кабинета си. — Бъдете така добра да ме изчакате десет минути.
Той влезе в кабинета, направи справка c календарния си план и започна да набира пациентите си отменяйки останалите си ангажименти за деня. Не успя да се свърже само c трима от тях. Остра болка пронизваше гърба и раменете му при всяко движение, а главата му отново взе да бучи. Измъкна два аспирина от чекмеджето и ги глътна c чаша вода. Отиде до вратата към приемната и извика Тери. Наложи си да изхвърли всичко останало от ума си през следващите петдесет минути, освен проблемите на пациентката си. Тери се изтегна на кушетката, c пола набрана високо над коленете й и се разприказва.
Преди двайсет години Тери Уошбърн явно е била истинска фурия — следи от предишна красота още личаха върху лицето й. Тя имаше най-големите, най-меките и най-невинните очи които някога беше виждал Джад. Щедрата й уста беше прибавила по няколко твърди линии от двете си страни, но въпреки това си оставаше разкошна, а гърдите й бяха кръгли и твърди под копринената рокля, последен хит на сезона. Джад подозираше, че е минала курс със силиконови инжекции, но искаше тя първа да го спомене. Останалата част от тялото й беше със същите качества, а краката надминаваха всякакво въображение.
