Никой никога не беше давал нещо на Тери през живота й, без после да й измъкне двойна и тройна цена за него. В началото на кариерата си в Холивуд беше започнала като сервитьорка в един крайпътен ресторант, като си харчеше по-голямата част от заработката по един треторазряден театрален репетитор. След една седмица репетиторът я прибра при себе си, като обучението му се сведе да я научи как се върши цялата домакинска работа плюс непрекъснатите репетиции в спалнята. След няколко седмици, когато разбра, че той не е в състояние да я вкара в Холивуд дори и при най-добро желание от негова страна, тя му би шута и започна работа като касиерка в една дрогерия в хотел в Бевърли Хилс. На връх Коледа се появи един филмов продуцент, за да избере някакъв подарък за жена си. Беше й оставил визитната си картичка c молбата да му позвъни. Още на следващата седмица Тери направи филмовите проби. Беше доста неловка и скована, но имаше три неоценими преимущества. Притежаваше изумително лице и фигура, изключително фотогенични, плюс поддръжката на продуцента.
Тери Уошбърн се появи в незначителни роли из цяла дузина филми през първата година. Започна да получава купища писма. Ролите й взеха да се увеличават. В края на годината неочаквано се помина нейният благодетел и тя се уплаши, че могат да я изгонят. Вместо това новият шеф на студиото я извика при себе си и й каза, че има големи планове за нея. Тя получи нов договор, повишение и по-голям апартамент със спалня, пълна c огледала. Ролите на Тери постепенно се издигнаха до главни във второстепенни филми, а накрая, след като публиката полудя по изпълненията й и започнала да обсажда касите на кинотеатрите, където се прожектираха филми c нейно участие, започна да се появява и в първокласни продукции.
Всичко това принадлежеше на миналото и Джад усети жал към нея, като я гледаше легнала кушетката и опитваща се да приглуши подсмърчанията си.
— Да ви донеса ли малко вода? — запита той.
— Н-не, благодаря — отказа тя. — Д-добре съм. — Извади кърпичка от чантичката си и си издуха носа. — Простете ми, че се държах като идиотка — каза тя. Изправи се и седна на кушетката.
Джад седеше спокойно, като я чакаше да се овладее.
— Защо се омъжвам все за мъже като Хенри?
— Това е един много важен въпрос. Имате ли някаква представа защо?
— Откъде, по дяволите, мога да знам? — извика тя. — Вие сте психиатърът. Да не смятате, че щях да се омъжвам за тия отрепки, ако ги знаех що за стока са?
— Вие как мислите?
Тя го изгледа шокирана.
— Искате да кажете, че аз въпреки всичко пак бих се омъжила за тях? — Тя гневно скочи на крака. — Ти, мръсен кучи сине! Мислиш, че на мен ми е правело удоволствие да се чукам c тях ли?
— Не ви ли правеше?
Тя сграбчи в гнева си една ваза и я запрати върху него. Вазата се разби върху една маса.
— Този отговор достатъчен ли ви е?
— Не. Тази ваза струваше двеста долара. Ще я запиша към сметката ви.
Тя се втренчи безпомощно в него.
— Дали наистина съм ги харесвала? — прошепна тя отпаднало.
— Това вие ще ми кажете.
Шепотът й се снижи още повече.
— Сигурно съм болна — прошепна тя. — О, Господи, аз съм болна. Моля те, помогни ми, Джад. Помогни ми!
Джад я приближи.
— Първо трябва ти да ми помогнеш, за да мога после и аз да направя същото за теб.
Тя кимна вяло c глава.
— Искам да си отидеш и да да си дадеш отчет как се чувствуваш, Тери. Не когато вършиш тия неща, а преди това. Помисли си добре защо искаш да ги правиш. И когато го проумееш, това ще означава, че си разбрала много за себе си.
Тя остана взряна в него за миг, но след малко лицето й се отпусна. Извади кърпичката си и отново се изсекна.
— Голяма работа си, докторе — каза тя. Вдигна чантичката и ръкавиците си. — Какво ще кажеш за следващата седмица?
— Добре — каза той. — Ще се видим отново следващата седмица.
Отвори вратата към коридора и Тери излезе.
Той знаеше добре отговора на проблемите й, но тя беше длъжна сама да стигне до него. Трябваше да се научи, че любовта не се купува, а се дарява. А тя не би могла да възприеме факта, че може да получава свободно любовта, докато не разбереше, че я заслужава. До този момент, през цялото изминало време Тери не беше преставала c опитите си да я купува, разполагайки c единствената валута за нея — собственото тяло. Той добре съзнаваше агонията, която тя изживява, бездънното отчаяние на самоунижението; сърцето му я разбираше толкова добре. Но единственият начин, по който можеше да й помогне, беше да се държи хладно и дистанцирано. Знаеше, че в очите на клиентите си изглежда безразличен и равнодушен към проблемите им, небрежно подхвърлящ им зрънца от олимпийската си мъдрост. Но това беше най-важната част от методиката му на терапия. В действителност той преживяваше дълбоко техните драми. Щяха да се изумят, ако само разберяха колко често незримите чудовища, които се опитваха да разбият емоционалните им устои, превръщаха сънищата му в кошмари.
