Мъжете влязоха в кабинета му и вратата се затвори след тях. Керъл ги проследи c поглед и се опита да размисли. Едрият детектив беше настроен враждебно към доктор Стивънс. Но възможно беше това да е естественото му състояние. Керъл беше сигурна само в едно — трябваше да носи роклята си на химическо чистене.
Кабинетът на Джад беше обзаведен като всекидневна от френски каталог. Работното бюро отсъстваше. Вместо него в стаята бяха разхвърляни удобни столове-люлки и ъглови масички c автентични старинни лампи. В дъното на стаята се виждаше вратата, която извежда към коридора. Подът беше застлан със скъп килим в богати шарки, а в единия ъгъл на стаята имаше удобен диван, покрит c дамаска. Макгрийви отбеляза за себе си, че по стените отсъстваха каквито и да било дипломи. Но той беше проверил подробно всичко свързано c доктора преди да дойде при него. Стига само да пожелаеше, доктор Стивънс би могъл да покрие всички стени и пода c дипломи и свидетелства.
— Това е първият кабинет на психиатър, в който влизам — изрече Анджели, без да крие възхищението си. — Бих искал да обзаведа и моята къща по този начин.
— Тази обстановка отпуска пациентите ми — обясни Джад. — И между другото, аз съм психоаналитик.
— Извинявам се — каза Анджели. — Каква е разликата?
— Около петдесет долара на час — обади се Макгрийви. — Моят партньор изкарва значително по-малко.
Партньор. И изведнъж на Джад му светна пред очите. Бяха застреляли партньора на Макгрийви, а самият Макгрийви беше сериозно ранен по време на щурмуването на един магазин за спиртни напитки преди четири — или пет? — години. Бяха арестували някакъв дребен хулиган на име Еймъс Зифрен. Адвокатът на Зифрен пледираше, че клиентът му не бил виновен поради невменяемост. Бяха повикали Джад като експерт да провери доколко отговаря това на истината. И той установи, че пациентът му беше безнадеждно невменяем c напреднала пареза. На базата на заключението му Зифрен отърва кожата и го изпратиха в психиатрична клиника.
— Сега вече си спомних откъде ви познавам — каза Джад. — Случаят Зифрен. Тогава получихте три огнестрелни рани; партньорът ви загина.
— И аз не съм ви забравил — каза Макгрийви. — Отървахте убиеца от въжето.
— С какво мога да ви помогна?
— Трябва ни малко информация, докторе — каза Макгрийви.
Той кимна към Анджели. Анджели започна да развързва пакета, който носеше със себе си.
— Бихме искали да идентифицирате една вещ — произнесе Макгрийви c непроницаем тон.
Анджели отвори пакета и измъкна отвътре жълт дъждобран.
— Да сте го виждали преди?
— Май че е моят — каза Джад c изненада.
— Вашият е. Поне вашето име е извезано вътре.
— Къде го намерихте?
— Къде мислите, че сме го намерили?
Двамата мъже пред него вече не бяха същите. Лицата и на двамата бяха станали непроницаеми.
Джад се вгледа изучаващо в Макгрийви за момент, после взе една лула от масата пред него и започна да я пълни c тютюн.
— Мисля, че ще е по-добре, ако ми обясните за какво става дума — изрече той спокойно.
— Става въпрос за този дъждобран, доктор Стивънс — проговори Макгрийви. — Ако се окаже, че е ваш, бихме искали да узнаем къде и как сте го загубили.
— Няма никаква тайна. Тая сутрин, когато идвах на работа, валеше. Шлиферът ми е на химическо чистене и сложих този дъждобран. Ходя c него за риба. Един от пациентите ми беше дошъл леко облечен и аз му го дадох. — Той внезапно спря разтревожен. — Какво му се е случило?
— На кого? — запита Макгрийви.
— На моя пациент — Джон Хансън.
— Шах — произнесе меко Анджели. — Улучихте десятката. Вашият пациент мистър Хансън не можа да ви върне дъждобрана, защото е мъртъв.
Внезапен шок разтърси Джад.
— Мъртъв?
— Някой е забил нож в гърба му — каза Макгрийви.
Джад го изгледа недоверчиво. Макгрийви взе дъждобрана от Анджели и го обърна към Джад, като го разтвори, за да види широката разпрана дупка. Хастарът на дъждобрана беше покрит c тъмни и засъхнали петна. Джад усети как му се повдига.
— На кого му е притрябвало да го убива?
— Надявахме се вие да ни го обясните, доктор Стивънс — каза Анджели. — Кой би могъл да знае по-добре това от неговия психоаналитик?
Джад разтърси безпомощно глава.
— Кога се е случило това?
Макгрийви отговори на въпроса му.
— Тази сутрин в единайсет. На Лексингтън Авеню, през една пресечка от блока c вашия кабинет. Поне пет дузини граждани трябва да са го видели как пада, но са били дяволски заети c подготовката за прекарването на празника послучай раждането на Христос, така че са го оставили да му изтече кръвта в снега.
Джад стисна ръба на масата така, че пръстите му побеляха.
— По кое време беше тук Хансън тази сутрин? — запита Анджели.
— В десет часа.
— Колко време продължават сеансите ви, доктор Стивънс?
— Петдесет минути.
— Веднага ли си тръгна след това?
— Да. Чакаше ме друг пациент.
— Хансън през приемната ли излезе?
— Не. Пациентите ми влизат през приемната, но напускат през тази врата. — Той посочи към вратата в ъгъла водеща към външния коридор. — За да не се засичат едни c други.
Макгрийви кимна.
— Значи Хансън е бил убит само няколко минути след като си е тръгнал оттук. Защо е идвал при вас?
