Джад се поколеба.
— Съжалявам, не мога да обсъждам c вас взаимоотношенията между лекар и пациент.
— Някой го е убил — каза Макгрийви, — а вие можете да ни помогнете да хванем убиеца.
Лулата на Джад беше угаснала и той отново положи усилия да я разпали.
— От колко време ви е пациент? — Този път беше Анджели. Полицейски тандем.
— От три години — каза Джад.
— Какъв беше неговият проблем?
Джад се поколеба. Спомни си сияйния и ликуващ вид на Джон Хансън сутринта, щастлив, че вече е излекуван.
— Той беше хомосексуалист.
— Значи е бил някоя от неговите дружки — изрече кисело Макгрийви.
— Той беше хомосексуалист — каза Джад. — Хансън се излекуван. Тази сутрин му казах, че той вече не се нуждае от мен. Щеше да се върне при семейството си. Той има… имаше… съпруга и две деца.
— Педал със семейство? — запита недоверчиво Макгрийви.
— Често се случва.
— Може би някой от хомодружинката му не е искал да го изпуска като бройка. От дума на дума и са се скарали. Юнакът е загубил контрол, измъкнал нож и го наръгал в гърба.
Джад се замисли.
— Възможно е — изрече той бавно, — но не ми се вярва.
— Защо, доктор Стивънс? — запита Анджели.
— Защото Хансън не е имал никакви хомосексуални контакти повече от година. Струва ми се, че е по-вероятно някой да се опитал да го обере. А Хансън не беше от хората, които ще се оставят ей-така.
— Смел женен педал — обобщи тежко Макгрийви.
Извади пура и я запали.
— Има само едно нещо, което не пасва на предположението ви за обира. Портфейлът не е бил докоснат. Имаше над сто долара.
Той следеше реакцията на Джад.
— Ако сме сигурни, че гоним някой луд, ще ни бъде по-леко — намеси се Анджели.
— Не е задължително — възрази Джад. Той се приближи до прозореца. — Погледнете тая тълпа долу. Един на всеки двадесет човека или е бил, или ще бъде пациент на психиатрична клиника.
— Но ако един човек е луд…
— Не е задължително да му личи външно — обясни Джад. — На всеки очевиден случай има най-малко десет такива нерегистрирани.
Макгрийви изучаваше Джад c нескрит интерес.
— Изглежда познавате доста добре човешката натура, докторе, нали така?
— Не съществува такова нещо като «човешка натура» — каза Джад. — Както не съществува и животинска такава. Опитайте се да получите нещо средно между заек и тигър. Или катеричка и слон.
— От колко време сте практикуващ психоаналитик, докторе? — полюбопитства го Макгрийви.
— От дванайсет години. Защо?
Макгрийви повдигна рамене.
— Изглеждате добре. Обзалагам се, че доста от вашите пациенти се влюбват във вас, а?
Очите на Джад станаха ледени.
— Не разбирам накъде клоните.
— О, я стига, докторе. Разбира се, че ви е ясно. И двамата сме хора c богат жизнен опит. Представете си само, че някой педал влиза при вас и… що да види? Млад, красив лекар, пред когото може да си изплаче мъката. — Тонът му стана съвсем доверителен. — Няма ли да си признаете, че за тия три години върху кушетката Хансън поне веднъж не си го е надървил за вас?
Джад го изгледа без всякакво изражение.
— Това ли е вашата представа за човек c богат жизнен опит, лейтенант?
Макгрийви беше непоклатим.
— Могло е да се случи. И ще ви кажа още нещо, което също е могло да се случи. Вие споменахте, че сте съобщили на Хансън, че не е необходимо повече да ви вижда. Възможно е това не му е харесало, защото за тия три години е станал зависим от вас, и да сте се посдърпали.
Лицето на Джад потъмня от гняв.
Анджели разреди напрежението c въпроса си.
— Можете ли да се сетите за човек, който би могъл да го ненавижда, докторе? Или някого, когото той би могъл да ненавижда?
— Ако имаше такава личност, — изрече Джад — аз щях да ви я кажа. Считам, че познавах всичко, свързано c Джон Хансън. Той беше щастлив. Никого не ненавиждаше и не познавам или знам за такъв, който да го е ненавиждал.
— Браво на него. Вие действително сте голяма работа, докторе — каза Макгрийви. — Ще вземем картона му c нас.
— Не.
— Тогава ще го вземем със съдебно разпореждане.
— И да го вземете, вътре няма нищо, което да ви е от полза.
— Тогава какво лошо има в това, ако ни го дадете? — запита Анджели.
— Може да причини мъка на съпругата му и децата. На съвсем погрешен път сте. Ще откриете, че Хансън е убит от непознат.
— Не го вярвам — изсумтя Макгрийви.
Анджели опакова отново дъждобрана и върза пакета c канап.
— Ще ви го върнем, когато приключим c всички експертизи по него.
— Можете да го задържите — процеди Джад.
Макгрийви отвори вратата към коридора.
— Ще поддържаме връзка, докторе — каза той и излезе.
Анджели кимна на Джад и последва шефа си.
Джад още стоеше изправен до вратата c объркани мисли, когато Керъл влезе в кабинета му.
— Всичко наред ли е? — запита тя колебливо.
— Някой е убил Джон Хансън.
— Убил го?
— Бил е наръган c нож — каза Джад.
— О, Господи! Но защо?
— Полицията не знае.
— Какъв ужас! — Тя видя очите му и мъката в тях. — Мога ли да ви помогна c нещо, докторе?
— Би ли затворила кабинета, Керъл? Ще отида да видя мисис Хансън. Бих искал аз да я подготвя за тая вест.
— Не се тревожете. Ще се погрижа за всичко — успокои го Керъл.
— Много ти благодаря.
И Джад излезе.
