Широко зеят портите от пожълтяла кост. Език-дъска е пътеката ни между зъбите, докато вървим към гърлото. Тук ще бъда погълната. Това е истинско, почти неизбежно на всяка пътека. Трябва да вляза в онези челюсти.
Онази нощ всички спахме в палатката на Праотците, натъпкани като солена риба в каче. Спях до едната стена, с Шута до гърба ми. Дори до тънката тъкан спах много по-топло, отколкото в малката ми палатка. В ранните часове на утрото Настойчивост влезе от смяната си.
— Кашата е почти готова — каза ми тихо, щом се събудих. — Сложих и малко мед.
Надигнах се, като се постарах да не събудя другите толкова рано. И Шутът, и Спарк трябваше да поспят. След това Осезанието изпрати внезапна тръпка през мен. Хищник, по-голям от мен, се движеше край палатката и оглеждаше лагера ни. В следващия миг Пъстра заграчи шумно. Чух дрънченето на обърнато котле.
Пресегнах се над Шута и сграбчих Лант за рамото.
— Шшт — предупредих го, щом се събуди. — Има нещо отвън. След мен, с изваден меч.
Другите се разбудиха, докато се измъквахме, но усетиха предпазливостта ни. Очите на Спарк се облещиха, когато я прекрачих с изваден меч и се наведох да изляза от палатката. Лант ме следваше, бос като мен и с меч в ръка. Щом видях натрапника ни, се пресегнах назад и го сграбчих за китката.
— Не гледай пряко към него — предупредих го. На другите вътре казах шепнешком: — Мечок. Излезте. Не се обличайте, просто излезте от палатката. Лошо е да ви хване вътре. Не бягайте, но бъдете готови да се разпръснете, ако извикам.
Мечокът беше едър и сребристите косми на раменете му и посивялата муцуна издаваха, че е и стар, и умен. Никоя мечка не остарява толкова без ума, който изисква оцеляването, но и никое същество в горската пустош не доживява до такава възраст без недъзи. Ширината на раменете му издаваше колко силен е бил някога, но сега беше измършавял. Беше на четири крака и душеше торбата на Лант, оставена до снощния лагерен огън. Интересът му беше ясен: търсеше храна.
Когато другите излязоха, той ни усети и взе лениво решение да ни покаже големината си. Вдигна се на задните си крака и ни изгледа отвисоко с лъскавите си черни очи. Наистина беше голям. Много голям. Устата му беше отворена, тоест вдишваше миризмата ни и от време на време показваше внушителните си зъби. Подуших горещия му дъх в студения зимен въздух и в него — вонята на мърша от инфектиране.
— Разпръсни се, но бавно — казах тихо, докато другите се измъкваха от палатката. — Движете се поотделно. Ако нападне, се пръсваме. Не се скупчвайте, за да не може да стигне до всички ни.
Чувах учестения дъх на Спарк. Най-сетне излязоха, Шутът се беше оплел в полите си. Спарк съобрази да го хване за ръкава и го задърпа настрани от групата. Лъскавият поглед на мечока ги проследи.
Този път определено беше грешка. Усетих болката му и че не му харесва, че знам слабостта му. Изпухтя ядосано.
— Стойте мирно — предупредих другите. — Не бягайте.
Вдигнах меча си. Никога не го бях усещал толкова малък в ръката си. Мечокът огледа застиналите като статуи хора. Погледнах крадешком към Спарк и Шута. Те бяха най-уязвимите, без оръжие, а и Шутът бе сляп. И двамата бяха по чорапи. Спарк все още беше увита в наметалото на Праотците. Останалите можехме да побегнем. Двамата с Лант имахме мечове, а Настойчивост стискаше кривака си.
Но мечокът реши, че не сме заплаха. Смъкна се отново на четири крака. Подуши торбата на Лант. Дебелите му черни пръсти бяха като наденици, с убийствени остри нокти. Показа силата им, като разкъса небрежно торбата и пръсна съдържанието ѝ по снега. Лант ахна отчаяно.
— Не мърдай и мълчи — казах му и той се подчини. Извърнах очи към Спарк. Изглеждаше измъчена, но беше стиснала зъби в решимост. Много бавно беше повдигнала едната страна на пеперуденото наметало и се опитваше да загърне с него Шута. Той се беше присвил от студа, на лицето му бе изписан страх и отчаяние. Какво усещаше? Топлината, излъчвана от такова едро същество, звуците, които издаваше, докато тършуваше в торбата на Лант? Огледах мечока, преценявайки големината и силата му. — Нас. Качи се на дървото зад теб. Той е твърде тежък, за да се изкатери. Хайде.
Като по чудо момчето се подчини. Задвижи се тихо и бързо. Дървото не беше лесно за катерене, но момчето имаше добър мотив. Един в безопасност.
— Лант. Сега ти.
