— Значи, докато ставало всичко това, тези лордове на Прайдове се наговорили да наложат господството си над целия континент, така ли? — попита Донти.
Деклан кимна.
Донти се разсмя и погледна Хату и Хава.
— Убедили са цял континент от… не знам колко народа, че точно те са надвили Тъмните господари? А аз си мислех, че Съветът на Учителите е най-умната пасмина престъпници, която може да съществува. Явно не съм бил прав. Това е било престъпно начинание с невероятни мащаби. — Вдигна почти празната си чаша. — За лордовете на Прайдове, зли копелета такива. Да горите в ада.
И си допи пиенето.
Хату видя, че Заакара се е запътил навън.
Дейлон махна на Деклан да се приближи до него и му каза:
— Ти спаси живота ми, знаеш ли.
Деклан не знаеше какво да отвърне.
— Аз вече остарявам. Следващия път ти върви да се биеш с враговете.
Деклан се засмя.
— Добре.
Кралят продължи:
— Като се върнем, трябва да накараме Балвен да ти намери съпруга. Няма да липсват жени, които биха обожавали да са кралица на Маркензас, и много от тях ще са много красиви.
Деклан го погледна сериозно.
— Аз обичах жена си.
— Аз също, в първия си брак, дълбоко. Втората ми бе избрана за политическа изгода, но след време започнах първо да я ценя, а после… — Сви рамене, щом чувствата го завладяха за миг. — След това я заобичах дълбоко. Беше добра майка и децата ни ми бяха много скъпи. — Болката му за миг стана съвсем видима. — Тъй че Балвен ще ти намери подходяща кралица, а ти ще трябва само да я намериш за привлекателна и да родите наследник. Повече от един е най-добре. Сега иди и се отпусни. — Махна на брат си да си ходи и се обърна да поговори с Колин.
Руфио се надигна от мястото си в ъгъла и даде знак на Хату, че трябва да поговорят отвън.
Хату се обърна към Хава и каза:
— Ела с мен, моля те.
Тя изглеждаше малко изненадана, но кимна и го последва навън. След като се отдалечиха достатъчно от кралския павилион, той каза:
— Трябва да поговоря с теб за две неща.
Тя се усмихна.
— Слушам те.
— Онези двамата — той посочи Заакара и Руфио, които стояха недалече от тях, — искат да отида с тях.
— Къде? — попита тя, присвила очи.
— До… едно място за обучение. Да се науча как да владея силите си. — Разказа ѝ набързо за дарбата си да намира нея и други хора и за участието си в спасяването на Деклан в Раната и изгарянето на грамадните врати в Акена.
Докато говореше, лицето ѝ помръкваше, а накрая, когато свърши, тя каза:
— Значи ме напускаш?
— Само ако не дойдеш и ти.
За миг изражението ѝ стана сурово.
— Значи, или се отказвам да съм най-добрият проклет корабен капитан на този свят, или ме оставяш тук сама!
Руфио и Заакара бяха достатъчно близо, за да ги чуват, и Руфио каза:
— Ние имаме кораби.
Очите на Хава се разшириха и тя погледна от Хату към Руфио.
— Какво?
— Казах: имаме кораби. Ако ти трябва кораб, няма проблем.
— Имате ли пирати? — попита тя.
— Скапано много, ако искаш истината — каза Заакара.
Тя живна.
— Звучи ми точно като място за мен.
— Но трябва да тръгнем веднага — каза Руфио.
Донти излезе от павилиона, за да ги потърси, и се приближи точно когато Хава прегърна Хату през врата и каза:
— Разбира се, че ще дойда навсякъде с теб.
Притисна го до себе си, а след това го отблъсна закачливо.
— Щом имат кораби.
— Какво става? — попита Донти. Въздействието на уискито на Колин започваше да му личи.
— Идваме! — извика Хава на Руфио. Прегърна Донти през врата и махна на Хату да се приближи, за да прегърне и него.
— Какво? — попита Донти.
— Отиваме на приключение — каза Хава. — Обичаме те, идиот такъв! Пази се жив!
Изведнъж до тях изникна огромен овал енергия, който Хату усети още щом се появи.
Съскащият звук, който излъчваше овалът, накара Дейлон, Деклан и останалите от свитата на краля да излязат от павилиона.
Руфио даде знак на Заакара да пристъпи първи, а Хату извика на Деклан:
— Предай довиждане от мен на Бодай, когато посетиш Светилището!
Деклан им махна, щом Хава пристъпи през сребристата светлина и изчезна. Хату я последва.
Тъкмо когато и Руфио се канеше да премине, Донти затича към овала и извика:
— Почакайте ме!
Гмурна се в същия миг с Руфио и секунда след това овалът искряща енергия угасна и престана да съществува.
Сиксто застана до рамото на Деклан и каза:
— Мислиш ли, че изобщо ще ги видим някога пак?
Деклан помълча, после отрони:
— Не знам. Но вече вярвам, че всичко е възможно.
Донти се плъзна по мократа трева, бутна Хату отзад и го запрати да се търкаля надолу и да тупне по задник.
Хава и Заакара се оказаха достатъчно далече, за да не събори и тях. Руфио падна на една страна и се потъркаля няколко стъпки по тревистия склон.
Наблизо стояха двама мъже с черни халати. И двамата държаха тояги. По-високият беше с чисто бяла коса, падаща до раменете му, макар лицето му да изглеждаше относително младо. Вторият сякаш беше много развеселен от търкалянето и се приближи да помогне на Хату да се изправи.
— Добре дошли — каза белокосият мъж. — Очаквах само един новодошъл, но всички сте добре дошли.
Хава плесна закачливо Донти по рамото.
— Можеше да се убиеш, идиот такъв.
