Хо Са преведе, но на лицето на Рай Чианг не се видяха никакви признаци на удовлетворение. Всички се изправиха едновременно. Чингис и спътниците му потеглиха първи, оставяйки Рай Чианг и Хо Са сами с гвардейците. Те гледаха как монголските военачалници възсядат конете си и се отдалечават.
Хо Са смяташе да си мълчи, но имаше още един въпрос, който трябваше да зададе.
— Твое величество, не започваме ли война с Дзин?
Студените очи на Рай Чианг се обърнаха към офицера.
— Йенкин е на хиляда мили оттук и се пази от планини и крепости, в сравнение с които Инчуан прилича на провинциално градче. Той няма да успее да превземе градовете им. — Устните на краля се свиха леко, но физиономията му си остана каменна. — Освен това „за нас е добре, когато враговете ни се нападат един друг. Къде е опасността, която ни заплашва?“.
Хо Са не беше присъствал на срещата на министрите и не разпозна думите.
Настроението сред племената беше почти като на празник. Вярно, не бяха превзели каменния град в далечината, но ако воините ръмжаха недоволно, семействата им бяха изпълнени с трепет при мисълта за коприната и богатствата, които им бе уредил Чингис. Един месец след срещата с краля от града започнаха да пристигат каруци. Млади камили пръхтяха и плюеха сред стадата овце и кози. Барчук изчезна в гера си и заедно с Кокчу и Темуге разшифроваше странната писменост на Си Ся. Рай Чианг им беше осигурил трудове, написани едновременно на местната и на дзинската писменост, но въпреки това задачата се оказа много трудоемка.
Най-сетне дойде и зимата, макар че в долината тя беше мека. Хазар и Хаджиун бяха започнали да тренират хората, които им беше пратил Рай Чианг. Войниците от Си Ся протестираха заради загубата на конете си, но животните бяха твърде добри, за да се хабят за мъже, които яздеха по-зле от монголските деца. Дадоха им понита от стадата. Докато седмиците се нижеха и въздухът ставаше все по-студен, те се научиха да се справят с опърничавите яки добичета и да стоят в строй. Войската се приготви да потегли, но Чингис се бавеше в гера си в очакване на последната част от данъка и дъщерята на краля. Не успя да предвиди каква ще бъде реакцията на Бьорте, когато научи новината. Надяваше се принцесата на Си Ся поне да е хубава.
Тя пристигна на първия ден от новата луна в носилка, много подобна на онази, която бе използвал баща й за срещата. Чингис гледаше как почетната стража от сто души стои в тесен строй около нея. Развесели се, щом забеляза, че този път конете не са толкова добри, колкото беше очаквал. Рай Чианг явно не възнамеряваше да губи още животни, дори и за ескорт на дъщеря си.
Оставиха носилката на земята само на няколко крачки от Чингис, който чакаше, облечен в доспехи. Бащиният меч висеше на хълбока му и той го докосна за късмет, като се мъчеше да овладее нетърпението си. Виждаше, че войниците от града се гневят, че трябва да му предадат момичето, и им се усмихна с искрено задоволство, опивайки се от безсилието им. С тях беше и Хо Са, както беше поискал. Поне неговото изражение е студено и не издава чувствата му, одобрително си помисли Чингис.
Кралската дъщеря излезе навън и откъм воините, събрали се да видят последния символ на победата си, се разнесе одобрителен шепот. Беше облечена в бяла коприна, бродирана със злато, и блестеше под лъчите на слънцето. Косата й бе прибрана във висока прическа, закрепена със сребърни игли и фиби. Чингис затаи дъх от безупречната красота на бялата й кожа. В сравнение с жените от неговия народ тя беше като гълъб сред гарвани, макар че не го каза на глас. Очите й бяха тъмни езера отчаяние, докато вървеше към него. Не го гледаше, но се поклони ниско и елегантно, кръстосала китки пред себе си.
Чингис усети, че гневът на бащините й гвардейци расте, но не им обърна внимание. При най-малкото движение стрелците му щяха да ги избият, преди да е изтеглил меча си.
— Добре дошла в гера ми, Чакахай — меко каза той.
Хо Са преведе почти шепнешком. Чингис протегна ръка да докосне рамото й и тя стана, като се стараеше да запази безизразна физиономия. У нея нямаше и следа от жилавата сила, която бе така характерна за жените от неговия народ, и Чингис усети как се възбужда от едва доловимата миризма на парфюм, достигаща до носа му.
— Мисля, че струваш повече от всички други дарове на баща си — каза той, за да я почете пред воините си, макар че тя не можеше да разбере думите. Хо Са понечи да преведе, но с рязък жест Чингис го накара да замълчи.
Протегна потъмнялата си от слънцето ръка и се възхити на контраста в цветовете, докато вдигаше брадичката й, за да го погледне. Видя страха и усети погнусата й, когато грубата му кожа докосна нейната.
— Добре съм се спазарил, момиче. Ще ми родиш чудесни деца — каза той. Вярно, нямаше да станат негови наследници, но той установи, че е опиянен от нея. Осъзна, че не би могъл да я държи в един и същи гер с Бьорте и синовете си. Такова крехко момиче не би издържало подобно нещо. Щеше да се наложи да построи отделен гер за нея и за децата й.
