Посланикът беше вдигнал ръка, за да свали филцовата си шапка и да се поклони в стила на родната си земя. И беше замръзнал на средата на движението. Ръката скриваше лицето му. Наблюдаващите придворни също затаиха дъх. Имперските бели едва успяваха да скрият удивлението си.
А след това варварският посланик свали шапката си и се поклони, бавно, очите му не се откъсваха от лицето на Джъстин.
Из залата се разнесе тихо мърморене. Мара погледна новия посланик и сърцето й отново подскочи. Мъжът, който й беше напомнил за изгубената любов, вече си слагаше чуждоземната си шапка с бялото перо и златния знак. Очите й отново заплашиха да я предадат и тя бързо разгъна ветрилото, за да не плъзнат слухове из града, че днес Господарката на империята се е поддала на безразсъдни изблици на сълзи без никаква причина. Чу как барон Майкъл довърши представянето:
— … пратеник от Негово кралско величество Луам, крал на Островите.
— Можете да се приближите — разреши Джъстин с момчешки трепет в гласа. Мара чу шумолене, щом Имперските бели се отдръпнаха встрани и отвориха вратата на перилото, та посланикът да се качи на подиума и да връчи акредитивните си писма.
Мидкемиецът стъпи на първото стъпало, после на второто. Стъпките му сякаш кънтяха в потъналата в тишина зала. Мара грижливо затвори ветрилото си, докато пратеникът от Островното кралство изкачи последните стъпала, които ги деляха.
От устата й се изтръгна тихо ахване. Профилът на мъжа и този на сина й в обшитите в злато имперски одежди бяха като огледални образи. Но докато на лицето на момчето й нямаше бръчки и то едва започваше да съзрява към твърдостта на пълнолетието, това на мъжа беше обилно нашарено с резки, както бяла кожа ще се състари с отминаващите години под твърде много слънце. Рижата някога коса вече бе заскрежена с бяло, а очите, макар и широко отворени, вече не бяха ярки както някога.
И Господарката на империята най-сетне бе принудена да се изправи пред онова, което всички лордове бяха видели в мига, в който посланикът беше влязъл.
— Кевин — беззвучно промълви Мара.
Аракаси, като Първи имперски съветник, пристъпи напред, за да приеме посланическите пълномощия, погледна Кевин с необичайно широка усмивка и рече:
— Променил си се.
Кевин го позна и отвърна със смях:
— Ти също. Едва те познах без маскировка.
Аракаси хвърли съвсем бегъл поглед на документите и заяви:
— Твое величество, пред теб стои посланикът на краля на Островите, Кевин, барон от Кралския двор.
— Добре си дошъл — каза Джъстин. Но гласът му издаде, че и той е на ръба да наруши благоприличието. Пред него стоеше родният му баща, за когото само беше чувал.
Мара затисна устата си с ръка, за да не заизлизат думите неканени. Най-малкото движение я караше да тръпне за прегръдката на Кевин. Очите му — много по-бледосини, отколкото ги помнеше — се обърнаха към нея. Лицето му, на което се бореха усмивка и бръчки, в крайна сметка почти не се беше променило с годините.
— Очаквах, че може би ще те заваря тук — каза той хрипливо и с чувство, което можеха да доловят само тези на подиума. — Коя друга дама в тази държава би могла да е достойна за титлата Господарка на империята? Но това… вашата Небесна светлина… — Голямата му силна ръка посочи Джъстин и светлите му очи се присвиха напрегнато. — Лейди, защо така и не ми каза?
Двамата някогашни любовници все едно бяха останали сами в просторната зала.
Мара преглътна. Твърде ясно си спомняше раздялата им и как бе заповядала насила да го върнат в родния му свят.
Тогава беше изгубила дар слово. Сега думите заизлизаха от устата й на порой:
— Не смеех да ти кажа. Един син щеше да те задържи отсам разлома, а това щеше да е престъпление срещу всичко, на което ме научи тъкмо ти. Никога нямаше да се ожениш и да живееш своя живот. Джъстин беше отгледан знаейки кой е баща му. Ядосан ли си ми?
— Джъстин — повтори Кевин бавно. — На моя баща? — И след като Мара кимна плахо, извърна блесналия си поглед към момчето на златния трон. После отново потрепери. — Ядосан?
Мара трепна. Винаги беше говорил в неподходящи моменти и с тон, който кънтеше прекалено високо.
Той я погледна и сниши гласа си, но думите прозвучаха също толкова сурово.
— Да, ядосан съм. Бях ограбен. Щях да се радвам да гледам как момчето ми расте.
Мара се изчерви. Изобщо не бе изгубил способността си да я изкарва от равновесие. Забравила цуранската сдържаност, тя опита да се защити.
— Ако го бях направила, изобщо нямаше да имаш други деца.
Кевин се плесна с ръка по коляното. Макар и по-тихо, отговорът му стигна до стоящите долу пред подиума.
