Подчиниха се на заповедта му с нервно суетене. Лордът на Анасати рядко наказваше робите и слугите си, но от деня, в който получи наследството си, даде ясно да се разбере, че нищо, освен мигновено подчинение няма да бъде търпяно.
Дошъл да направи доклада си, Първи съветник Чумака забеляза почти паническото раболепие на слугите. Не издаде реакция дори с леко трепване. Все пак бе най-умният в домакинството на Анасати и познаваше господаря си най-добре от всички. Джиро не ценеше прекомерната сервилност — тъкмо напротив.
Беше отраснал като втори син и обичаше нещата да са кротки и без излишна показност. Но откакто бе наследил владетелската мантия, без да е подготвен да очаква поста, беше много чувствителен към поведението на подчинените си. Не успееха ли да му покажат дължимото уважение като към господар, моментално го превръщаше в проблем.
Слугата, забавил се да произнесе титлата му, робът, не успял мигновено да се поклони при появата му, никога не получаваха прошка за пропуска си. Също като изящното облекло и гладки маниери, цуранската кастова принадлежност бе неотменима част от начина, по който Управляващите лордове се оценяваха от равните им. Джиро, който отбягваше варварските аспекти на бойното поле, се беше превърнал в майстор на цивилизованото поведение.
Все едно в краката му не лежеше захвърлена като смет роба от най-фина коприна, той кимна леко, докато Чумака се изправяше от поклона си.
— Какво те води за обсъждане в този час, Първи съветнико? Забрави ли, че предвиждах следобедна беседа с гостуващите учени от Мигран?
Чумака кривна глава като гладен гризач, засякъл движеща се плячка.
— Предлагам, милорд, учените да изчакат малко, докато проведем кратък разговор.
Лорд Джиро се подразни, макар да не го издаде външно. Позволи на слугите да стегнат пояса на халата му и чак после попита:
— Какво толкова важно имаш да ми кажеш?
Както всички знаеха много добре, следобед Джиро провеждаше дворцовия си съвет, за да обсъди деловите въпроси с търговските си представители. Ако срещата му с учените се забавеше, щеше да се наложи да изчака до утре, което проваляше часа му, заделен за четене.
Първият съветник на Анасати ловко се справи със затруднението.
— Отнася се до лейди Мара от Акома и онази връзка, за която споменах по-рано, с унищожения Тускай.
— Двете са свързани?
Мълчанието на Чумака пред слугите бе отговор само по себе си. Вече възбуден, лорд Джиро плесна с ръце за бегач.
— Намери хадонрата и му кажи да осигури забавление за гостите ми. Да им се каже, че съм възпрепятстван и че ще се срещна с тях утре сутринта. За да не останат недоволни от това отлагане, да им се обясни, че обмислям да предложа патронаж, ако остана впечатлен от качествата им в изкуството на словесния дебат.
Бегачът се поклони и забърза по задачата си. Чумака облиза устни в очакване, щом господарят му тръгна с него към паравана, водещ в градината.
Джиро се настани на една каменна скамейка до езерце с рибки. Потопи лениво пръсти във водата и попита:
— Добра ли е новината, или лоша?
Както винаги, отговорът на Първия съветник беше уклончив.
— Не съм сигурен. — И преди господарят му да е успял да изрази недоволство, Чумака придърпа халата си и извади пачка документи от дълбокия джоб. — Може би и двете, милорд. Става въпрос за високопоставено лице в шпионската мрежа на Акома. — Замълча, докато в ума му се оформяше смътно предположение.
— Резултатите? — настоя Джиро, който не беше в настроение за умни съждения.
Чумака се покашля.
— Изплъзна ни се.
Джиро се подразни.
— Как може това да е добра новина?
Чумака вдигна рамене.
— Знаем, че наистина беше някой важен. Цялата им операция в Онтосет беше закрита в резултат на това. Пълномощникът на дома Хабатука изведнъж се оказа това, което изглеждаше, че е: пълномощник. — И сякаш току-що му е хрумнало, добави: — Деловите неща на този дом са в ужасно състояние, тъй че можем да предположим, че стоките, с които се занимаваше този човек, са били на Акома, а не на Хабатука. — Погледна един от документите и го сгъна. — Знаем, че Хабатука не са подчинени на Акома. Те са твърдо в клана Омечан и са традиционалиста, които един ден може да се окажат полезни за нас. Дори не подозират, че този човек не е техен верен слуга, но пък те са много неорганизиран дом.
Джиро се потупа по брадичката с изящно маникюриран пръст и рече:
— Премахването на този пълномощник важно ли е?
— Да, милорд — отвърна Чумака. — Загубата на този агент ще затрудни операцията на Акома в Изтока. Можем да допуснем, че цялата информация от този район е минавала през Онтосет.
Джиро се усмихна хладно.
— Добре, значи сме ги ужилили. Но сега те също знаят, че ги наблюдаваме с агентите си.
— Това е неизбежно, милорд — отвърна Чумака. — Изненадан съм, че не са ни усетили по-рано. Мрежата им е добре установена и опитна. Това, че ги наблюдавахме толкова дълго, без да ни засекат, граничи с чудото.
Забелязал блясъка в очите на Първия си съветник, Джиро го подкани:
— Какво още?
