— Вие все имате достатъчно публика, Джако. — Тя долови отчаяна нотка в собствения си глас.
— От тези негодници по трибуните вече не се печели. Най-апетитната хапка е телевизията. А кой ще плати да ни излъчва, като не можем да се вредим и в аматьорската група? Виж, не си единствената, на която банковите чиновници дишат във врата. Дължим повече от милион и половина. — Той вдигна широките си рамене. — Съжалявам, любов моя, май не очакваше да чуеш това, а?
Сам въздъхна.
— Не. Счетоводителят на Тери вече ме предупреди, че начинанията му не са много доходни, но трябваше да се уверя на място.
— Пробвай с нощните му клубове. Или с модната къща. Как се казваше онова старче, с което работеше? Лок ли?
— Да. Уоруик Лок. Ще се видя с него следобеда, след свиждането с Тери, но той не прозвуча особено оптимистично по телефона.
Джако спря и постави широките си като лопати длани върху раменете й. Погледна я съчувствено:
— Ще разпитам наоколо дали някой не иска да поеме товара от плещите ти. Но не храни излишна надежда. — Той я чукна леко по брадичката. — Всичко ще се оправи. Вие с Тери не се предавате лесно.
Тя опита да се усмихне; искаше й се да беше уверена колкото него.
Тракането от високите токчета на Сам отекна натрапчиво в залата за свиждане. Тери седеше на една маса в ъгъла. Носеше червена куртка върху затворническата си униформа и държеше ръцете си събрани отпред.
Сам дори не му даде възможност да стане, за да я посрещне:
— Егоистичен, самолюбив, нагъл гадняр. Прецака живота си, какво, по дяволите, те кара да мислиш, че можеш да провалиш и моя?
Тери се усмихна спокойно:
— Благодаря, и аз съм добре. Храната е малко гадна, но какво да правиш?
Сам поклати глава.
— Не е смешно, Тери. Насаждаш ме на пачи яйца. Да не искаш да ти правя компания в затвора?
Тери не можа да сдържи усмивката си при мисълта да лежи в една килия с жена си, но забеляза колко е разстроена и бързо си придаде сериозно изражение. Стана и постави ръка върху нейната:
— Съжалявам, любов моя. Наистина.
Един набит надзирател се приближи.
— Сядай, Грийн.
Тери се подчини и Сам седна срещу него.
— Ти ме напусна, Тери — заговори тихо.
Масите в залата за свиждане бяха толкова близо една до друга, че беше трудно човек да не подслуша разговорите на съседите. Млада жена с бебе в ръце плачеше, съпругът й се опитваше да я успокои; друг затворник обвиняваше жена си, че никога я нямало, когато се обаждал вкъщи; един възрастен мъж се осведомяваше за пощенските си гълъби.
— Нямаш право да ми причиняваш това, Тери. Трябваше да ми кажеш по-рано. Да го обсъдим.
Тери се облегна назад на оранжевия пластмасов стол и я погледна с бледосините си очи. Започна да изброява на пръсти:
— Първо, не аз те напуснах, а ти ме изхвърли. Второ, не съм предвиждал да се стигне чак дотук. Никой нормален съд нямаше да ме осъди. Нямам мотив, не са намерили оръжието на убийството и свидетелят им е отрепка. Това дело дори не би трябвало да се гледа. Нямаше да съм тук, ако не беше Ракел. Този мръсник Уелч ме дебне от години. — Тери постави ръце на масата и се наведе напред. — Сам, любов моя, ако дори за минута бях предположил, че ще се стигне до това, щях да си опека много по-добре работата.
Сам присви очи:
— Аз съм резервният вариант при внезапен провал, така ли? Начукай си го, Тери Грийн.
Тери се усмихна и вдигна вежди:
— С тази уста ли целуваш децата?
Сам се изправи рязко. Останалите в залата обърнаха глави към нея, но тя бе прекалено ядосана, за да й пука.
— Оттук няма да се измъкнеш с тъпи шегички — закрещя тя, размахвайки пръст пред лицето му. — Няма да стане. Няма да се вържа. Не ме е грижа дори да изгниеш тук.
Хвърли му последен гневен поглед и излезе демонстративно.
Тери я изпрати с поглед, поклати бавно глава. Чу леко подхилкване и се обърна. Главен надзирател Ригс се забавляваше.
— Малък семеен скандал, а, Грийн? Нищо, като излезеш след трийсет години, вече ще й е минало.
— Как е рибата, Сам?
Уоруик Лок я погледна от другата страна на масата с усмивка на рекламен агент.
— Добра е, Уоруик. Просто не съм гладна.
Тя отпи глътка бяло вино. Идеята да дойдат на вечеря бе на Лок — избра скъп ресторант за морска храна в Кенсингтън, недалеч от кантората му. Заведението беше пълно с телевизионни журналисти и бъдещи звезди, а всички от персонала говореха или с австралийски, или с южноафрикански акцент и се представяха на малко име, преди да поднесат специалитетите. Сам си беше поръчала морски език, сервираха й го жилав като подметка. Зеленчуците от гарнитурата бяха полусурови, а виното изобщо не беше изстудено, както се полага.
Лок си взе стриди, после омар, ядеше с пръсти, като от време на време ги облизваше лакомо. Бе затъкнал голяма червена кърпа в джоба на ризата си, сакото му беше преметнато на облегалката. Хвърляше жадни погледи на русата сервитьорка с големите гърди всеки път, когато тя се приближеше до масата им.
Сам запали цигара.
— Е, какво мислиш, Уоруик?
Лок вдигна едната мазна щипка на омара.
— Вкусно е. Искаш ли да опиташ?
