— Помниш ли градинката до участъка — сопна се той. — След половин час да си там.
— Защо? Какво има?
— Просто ела.
Връзката прекъсна. Сам се намръщи и остави слушалката. Помисли да се обади на Макинли, но реши да не го прави. Взе сааба си и отиде на уреченото място.
Блаки вече я чакаше при езерцето, крачеше напред-назад с каменно изражение.
— Чу ли какво е станало? — попита.
— Какво? Да не е нещо с Тери? Случило ли се е нещо?
— Не, не е с Тери. С Морисън се е случило нещо. Мъртъв е.
Сам зина от изненада.
— Мъртъв? Как?
— Намерили го да виси обесен на една врата.
— Не изглеждаше склонен към самоубийство.
— Не е самоубийство. Така е изглеждало, но нещастник като Морисън няма да посегне на живота си. Боже всемогъщи. Двайсет и четири часа след като говори с теб, и вече е мъртъв. Не ти ли се струва малко необичайно за съвпадение?
— Накъде биеш?
— Ти накъде мислиш? За бога, ако някой разбере, че съм те завел при Морисън, така ще затъна в помия, че трябва да ме вадят с подводница.
— Ти си голямо момче, Блаки. Сигурна съм, че си заличил следите си.
— Казвала ли си на някого къде живее Морисън?
— Разбира се, че не.
— А на Тери?
Сам поклати глава.
— От една седмица не съм го виждала.
Блаки се потърка по челото.
— За последен път поставям кариерата си на карта заради теб. Или заради Тери.
Сам доближи лице на сантиметри до неговото.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Работиш за Тери, откакто си започнал да патрулираш по улиците. Ще изпълняваш каквото ти се казва, иначе с кариерата ти е свършено и ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.
— За каква се мислиш, че ми говориш така?
— За жената, която държи негативите от снимките, на които взимаш подкуп от съпруга ми. За жената, която ще отиде при шефа ти и ще му разкаже как си ме завел при Морисън.
— Тогава и ти ще загазиш с мен.
Сам се усмихна хладно.
— Нима? Не мисля, че ще стане, Блаки. Кого мислиш, че ще предпочетат да сложат зад решетките? Многодетната майка или продажния инспектор? Помисли само колко пари ще спестят от пенсията ти.
Блаки я изгледа с невярващо изражение, стискаше здраво зъби, лицето му бе пребледняло.
— Кучка — изсъска накрая.
— Налага се да съм такава, Блаки. Боря се за живота си.
Блаки поклати глава и закрачи покрай езерото.
— Виж, Тери ми обеща, като излезе, да зареже всички незаконни сделки.
— Глупости.
— Мисля, че наистина го мисли. Затворът не му харесва и не иска да се връща там. Щом излезе, вече няма да имаме нужда от теб. Ще те освободим от отговорност.
— Тери Грийн никога няма да зареже престъпните си занимания. Помни ми думата.
— Казвам ти само какво ми е обещал. Вярвам му.
Блаки поклати глава. Продължи покрай езерото със сведен поглед. Две добре облечени жени минаха наблизо, така че те спряха разговора, докато ги отминат.
— Тери твърди, че в нощта на убийството на Сноу е бил с някакви ирландски бандити.
Блаки се намръщи, изведнъж разбра.
— ИРА? Свети боже!
— Затова не може да представи алиби. И ме накара да лъжесвидетелствам.
— Имаш ли представа колко опасни са тези хора? Какво е правил Тери с тях?
— По-добре да не знаеш, Блаки.
Той поклати глава.
— Виж, искам да науча някое име — продължи Сам. — Да поговоря с някого от тях.
— Да поговориш? Защо?
— Струва ми се, че колкото повече неща ти казвам, толкова по-плашлив ставаш. Просто ми кажи името на някого в Лондон, с когото да мога да се свържа. Другото е моя работа.
Блаки я изгледа сякаш беше луда, след това извади малък бележник от джоба си и написа име и адрес. Откъсна листчето и й го подаде.
— И да не си посмяла да кажеш кой ти го е дал — изсъска и се отдалечи, клатейки глава.
От градинката Сам отиде в „Оукуд хаус“. Влезе в стаята на Грейс, но с изненада установи, че е празна и разтребена. Тя се намръщи. От самото си постъпване в старческия дом Грейс живееше все в тази стая, нямаше логика на третата година да я местят. Снимките, които Грейс държеше на нощната си масичка, също ги нямаше, нямаше ги и личните й вещи. Сам изтича при гардероба и го отвори. Дрехите ги нямаше. Сърцето й се сви.
— Госпожо Грийн?
Сам се извърна. Беше приятелски настроената болногледачка, която я предупреди за госпожа Ханкок при предишната й визита. Жената стоеше на вратата и кършеше ръце, устните й трепереха.
— Къде е Грейс? — сопна се Сам. — Къде са я пратили?
— Съжалявам, госпожо Грийн.
— Съжалявате ли? За какво?
Болногледачката пристъпи вътре.
— Грейс е мъртва, госпожо Грийн. Моите съболезнования.
Сам се почувства, сякаш са я изритали в корема. Краката й омекнаха и тя се отпусна тежко на леглото.
— Миналия път изглеждаше съвсем здрава.
Болногледачката продължи да кърши ръце, отмести поглед. Сам усети, че нещо не е наред.
— Какво е станало? — попита.
— По-добре да говорите с госпожа Ханкок.
— Кажете ми.
Болногледачката поклати глава.
— Не мога, госпожо Грийн. Наистина не мога.
Сам я погледна настоятелно.
— Какво й се е случило?
Болногледачката затвори вратата и седна до нея на леглото.
— Излязла. Излязла и станало нещастие.
Сам извади кърпичка и избърса сълзите си.
— Как излязла? Грейс не е излизала от две години.
